О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
гр. София, 22.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1066/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. П. от гр. Б. срещу въззивно решение № 527 от 06.08.08г., постановено по в.гр.д. № 44/07г. на Б. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 4* от 13.09.06г., постановено по гр.д. № 1206/05г. на Б. районен съд Българският с. т. , гр. С. е осъден на основание чл.109 ЗС да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в строеж на тото пункт пл. № 6* в притежавания от ищеца Е. К. П. имот пл. № 1* в кв.60 по плана на ЦГЧ на гр. Б., както и да премахне посочения незаконен строеж. Със същото решение е отхвърлен иска на Е. К. П. против “Е” АД, гр. С. по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в строеж на трафопост пл. № 6* в притежавания от ищеца имот пл. № 1* в кв.60 по плана на ЦГЧ на гр. Б., както и да премахне посочения незаконен строеж.
С обжалваното решение и решение № 318 от 26.05.09г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд е отменил решението на районния съд в уважителната му част и вместо него е отхвърлил иска на Е. П. срещу Българския с. т. по чл.109 ЗС, като в останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство Е. П. е собственик на посоченото дворно място (през 1992г. е отменено отчуждаването на 150 кв.м. от имота, а впоследствие при извършена делба между него и общината на същия е възложен целия имот), в което през 60-те и 70-те години на миналия век са изградени трафопост и тото пункт. Трафопостът е изграден въз основа на строително разрешение от 1972г., а за тото пункта строителни книжа по делото не са представени. С влязло в сила решение от 04.05.06г. по гр.д. № 1084/05г.на БОС ищецът и неговият брат са признати за собственици по приращение на 2/3 ид.части от тото пункта, като БСТ е осъден да им предаде владението върху същите, а ревандикационният иск против “НЕК”АД е бил отхвърлен. За останалата 1/3 ид.част от тото пункта е прието, че е собственост на останалите собственици на имота към момента на отчуждаването му през 1986г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по силата на чл.2 ЗЕ от 1948г. /отм./ трафопостът е станал държавна собственост преди отчуждаването на имота и че същият се явява въведено от специален закон ограничаване на правото на собственост по смисъла на чл.53 ЗС, а не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. С оглед на това предявеният иск е приет за неоснователен. По отношение на тото пункта е прието, че по делото не е установено понастоящем същият да се ползва от ответника БСТ, който по този начин да пречи на ищеца, като негов съсобственик, да осъществява правото си на собственост върху имота в пълен обем.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на ТР № 31 от 1984г. на ОСГК на ВС, служещо за ръководство на съдилищата, както и на три решения на ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК(Р № 281 по гр.д. № 522/97г., Р № 7 по гр.д № 1440/99г. и Р № 22 по гр.д. № 2887/01г.), следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните обуславящи изхода на спора въпроси, които в посоченото тълкувателно решение и представените от него три решения на ВКС по конкретни спорове са решени по друг начин, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК, а би могъл да се произнесе само при наличие някоя на визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за допускане на такова. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че противоречие между обжалваното решение и посоченото тълкувателно решение не е налице, тъй като последното се отнася за други хипотези. Същото важи и за представените от касатора решения на ВКС. Ето защо и това основание за допускане касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Е. К. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 06.08.08г., поправено с решение № 318 от 26.05.09г., постановени по в.гр.д. № 44/07г. на Б. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: