Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. София, 13.03..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 219/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалби на Г. К. П., И. П. И., И. П. И., Л. К. Д., Х. П. Г., Е. Д. Г. и Т. Г. П., както и на Н. Н. К. срещу решение № 181 от 04.09.07г. по гр.д. № 2197/06г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържат точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са основателни.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 11.07.06 г., постановено по гр.дело № 240/04 г. на М. окръжен съд и вместо него е осъдил Г. К. П. и И. П. И. да заплатят солидарно на основание чл.29, ал.3 ЗДВФК/отм./ на ЗСК”О” със седалище с. М., М. област сумата 32 536, 56 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.11.04г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Г. К. П., И. П. И., И. П. И., Л. К. Д., Х. П. Г., Е. Д. Г./Лесковски/, Н. Н. К. и Т. Г. П. са осъдени на основание чл.29, ал.3 ЗДВФК/отм./ и чл.24, ал.1 ЗК да заплатят солидарно на ЗСК”О” сумата 84 489, 37 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.11.04г. до окончателното изплащане на сумата, както и 600, 50 лв. деловодни разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 05.03.01г. между ЗСК”О” и “Т” АД, гр. С. е сключен договор за замяна, по силата на който посоченото дружество се е задължило да осигури е предаде в склада на кооперацията до 15.04.01г. 350 т. карбамид и 3 250 л. препарат “24”Д, а кооперацията е поела задължение да прехвърли собствеността и предаде на дружеството 1 520 тона пшеница реколта 2001г. в срок до 31.07.01г. На 06.03.01г. е било проведено заседание на управителния и контролния съвет на кооперацията, на което е била представена от председателя на кооперацията оферта от дружеството за доставка на амониева селитра и карбамид, като след запознаване на присъстващите членове с договора те са гласували за него и управителният съвет го е приел. Неприсъстващите членове на УС са одобрили сключването на договора допълнително като са се подписали прикрепен към него лист. За да уважи заявените претенции въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не са оборени основните фактически констатации в акта за начет, даващи основание на ревизиращия орган да обобщи, че една от главните причини за прахосване имуществото на кооперацията са сключени незаконосъобразни и нецелесъобразни сделки с фирми, продали на кооперацията торове, препарати и горива на цени, които са значително по-високи от пазарните. Прието е, че не са оборени и констатациите за плащане от кооперацията на 39 719,85лв. недокументирани транспортни разходи и още 14 967, 65 лв. съпътстващи разходи, които суми са били платени от кооперацията въз основа на фактура № 2* от 21.09.01г., в която за пръв път е била посочена цената на получените от нея торове и препарати и в която като получател на стоката е бил посочен председателя на кооперацията Г. П. и същата е била подписана и от главния й счетоводител И. И. и че следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на всички ответници за установените вреди в размер на 84 489, 37 лв. по договора от 05.03.01г. и издадената въз основа на него фактура № 2* П. е също, че не са оборени и констатациите за причинени вреди в размер на 32 536, 56 лв. от ответниците Г за закупуване и доставка на препарати от “А”ООД на цени по-високи от пазарните, осчетоводени с три фактури.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
В разглеждания случай актът за начет е съставен на основание чл.63 ЗК (ред.на ал.2 към момента на приключване на ревизията), съгласно който при осъществяване на финансовия контрол на кооперациите се прилага гл.ІV от отменения понастоящем ЗДВФК, а установените с акт за начет притезания са подлежали на разглеждане по реда уреденото в чл.299-чл.302 ГПК/отм./ особено исково производство. Предмет на това производство съгласно чл.29, 1 ЗДВФК/отм./ могат да бъдат само определени имуществени права на увреденото лице, а именно притезанието за обезщетение за противоправно и умишлено причинени вреди; за вреди от липси и за вреди, които са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължения, а така също и притезанието на увреденото лице срещу лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата – ал.4 на чл.29 ЗДВФК/отм./. В обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че разпоредбите на този закон са приложимото право при разрешаване на спора по делото, но не е изложил никакви съображения в коя от посочените в чл.29 от същия хипотези попада настоящият случай, респ. ако е налице хипотезата на чл.29, ал.1, т.1 ЗДВФК/отм./ защо приема, че вредите на кооперацията са причинени от ответниците умишлено. Действително, че фактическите констатации в акта за начет (непозволеното деяние, вредата и нейния размер, както и причинната връзка между деянието и вредата) се считат за истински до доказване на противното, но това не се отнася до изложените в него правни изводи, вкл. за формата на вината на одитираното лице. В тази връзка следва да се отбележи, че при деликтната отговорност се предполага само небрежността, а не всяка вина. Необсъждането на доводите на ответниците, че нямат вина за вредите на кооперацията и неизлагането на мотиви по съществото на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.188, ал.1 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./, водещо до касиране на обжалваното решение на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я решение № 181 от 04.09.07г. по гр.д. № 2197/06г. на Софийския апелативен съд.
В р ъ щ а делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: