О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 01.07..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 441/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 368 от 03.11.08г., постановено по гр.д. № 490/08г. на Софийския градски съд, ІVв г.о. е оставено в сила решение от 19.11.07г. по гр.д. № 9655/07г. на Софийския районен съд, 36 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. В. К. против ОСЗГ – Н. И. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху 7 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. В. две ниви в м.”В” с площ от по 2 дка и нива в м.”Р” от 3 дка. Прието е, че ищецът не е доказал да е бил собственик на процесните ниви към момента на образуване на ТКЗС, тъй като представеното по делото заявление-декларация от 23.02.1957г. за членство в ТКЗС не е достатъчно доказателство за установяване право на собственост в настоящото съдебно производство. Наред с това е прието, че дори заявлението да се приеме като достатъчно доказателство, в случая признаването на права на ищеца все така се явява невъзможно, доколкото в заявлението е вписано само, че се внасят ниви от 7 дка, което не позволява тяхното индивидуализиране така, както те са описани в исковата молба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. В. К. от с. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси – относно съществуване право на собственост на касатора върху процесните земеделски земи и доказателственото значение на опис-декларацията за членство в ТКЗС, както и относно процесуалната стойност на изявленията на ответниците в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, които са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване би било на лице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по гражданскоправен спор, в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на решение от 28.12.05 г. по гр.д. № 2407/04г. на Софийския градски съд и решение от 12.11.07г. по гр.д. № 835/07г. на Софийския окръжен съд, в които е прието, че доказването на правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустимо да се извърши с молба-декларация за членство в ТКЗС, тъй като в разглеждания случай този въпрос не от значение за изхода на спора, доколкото решаващият съд е приел, че въз основа на него не могат да се признаят права на касатора върху процесните ниви, тъй като то не съдържа каквато и да е индивидуализация на внесените през 1957г. в ТКЗС имоти и други доказателства по делото не са събрани. С оглед на това липсва противоречие и с решение № 346 по адм.д. № 2602/94г. на ВС, в което е прието, че посочените декларации имат само удостоверителен характер и не представляват доказателство за право на собственост върху недвижим имот, както и с решение от 12.12.07г. по гр.д. № 180/07г. на Шуменския окръжен съд, в което е прието, че същите са годно доказателство само в административното производство пред административния орган.
С оглед изложеното подадената от Н. В. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 368 от 03.11.08г., постановено по гр.д. № 490/08г. на Софийския градски съд, ІVв г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: