О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
гр.София, 15.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 981 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.04.2010г. по гр.д.№84/2010г. на С. ОС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателката А. А. К. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците Й. А. В. и К. А. К. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иск А. А. срещу Й. А. В. и К. А. К. за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, извършено с нот.акт №186/1996г. на нотариус при С. РС, на 19.03.1996г., по силата на което А. и П. К. са дарили на сина си А. П. 1/2идеална част от дворно място и жилищна сграда, в гр.Сливен. Установено е било по делото , че дарителят П. К. е починал на 23.07.1996г., а надарения А. П. на 21.08.2008г., като дарителката А. А. е поискала издръжка от внучките си с нотариална покана на 03.11.2008г. и последните не са и предоставили такава, поради което тя е поискала да се отмени дарението. При тези данни съдът е приел, че моралното задължение за издръжка на надарения се превръща в правно задължение, само ако му е поискана такава и той откаже да я даде и след неговата смърт дарителят не може да иска издръжка за първи път от наследниците на надарения, тъй като в техния патримониум не е преминало такова задължение при наследяването, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателката е взел и становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за спора, а именно за това “възможно ли е да се иска отмяна на дарението поради недаване на издръжка на дарителя след смъртта на надарения от негови наследници”, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 26.07.2004г. по гр.д.№ 403/2003г. ВКС, в което е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя, дори и да не е поискана от праводателя им и решение от 04.11.2008г. по гр.д.№3693/2007г. на ВКС, в което е дадено обратното разрешение-че ако такова задължение не е възникнало за наследодателя, не може да възникне за наследниците му.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по делото, а именно за това, дали е “възможно да се иска отмяна на дарението поради недаване на издръжка на дарителя след смъртта на надарения от негови наследници”, по който въпрос Върховният касационен съд е дал и задължително тълкуване по смисъла на т.2 от Т.. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 19.02.2010г. по гр.д.№3132/2008г. на ВКС. В същото е прието, че когато нуждата от издръжка е възникнала след смъртта на надарения не е налице непризнателност, ако наследниците откажат да дават издръжка, когато бъде поискана такава за първи път от тях, тъй като задължението за благодарност и признателност за направеното дарение не преминава върху наследниците на починалия надарен. Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, тъй като не е налице разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС, А и с последната е преодоляно противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата. Върховният касационен съд упражнява контрол само върху въззивните решения постановени в отклонение с вече уеднаквената съдебна практика, какъвто не е настоящия случай, поради което този въпрос не е от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че искът е неоснователен и не следва да бъде отменено дарението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2010г. по гр.д.№84/2010г. на С. ОС по жалба на А. А. К. на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: