Решение №1122 от по гр. дело №913/913 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1122
София, 11.12.2009 година
 
 
В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
    ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
при  участието на секретар 
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 913 /2009  година, и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
 
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5311/17.06.2009 година от В. Й. В. и Л. Д. С., представляван от законния с. представител В. В. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 100 от 14. 05. 2009 година по гр. в.. д.Nо 25/2009 год. на Хасковския окръжен съд, в частта по уважения положителен установителен иск за собственост в обем на 1/3 идеална част от дворно място с жилищен етаж в гр. Х., заявен от Д. С.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
С изложение с. чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с тезата , че по съществени за делото материално- правен и процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно: „непредставянето на пълномощно с нотариална заверка в оригинал в съдебното производство, послужило като основание за разпоредителна сделка , за което пълномощно съществуват убедителни доказателства, че е издадено по надлежен ред, форма , от дееспособно лице, изразило воля и подписано саморъчно, представено в оригинал в нотариалното производство, може ли да обуслови извод за нищожност на нотариалния акт”и по чл. 26 ал.2 ЗЗД , както и въпросът за произнасяне решението на съда при избор на доказателствата и нарушение на чл. 188 ГПК/отм./ , е в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 1488 от 08.11.1999 година по гр.д. Nо 814/ 99 год. на V отд., Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, Решение Nо 140 по гр.д. Nо 483/56 година на ВС , Решение Nо 78 от 10.02.1986 година по гр.д. Nо 868/1985 година, Решение Nо 1989 от 02.06.1983 година по гр.д. Nо 1405/1983 година , Решение 189/ 14.07.2005 г. по гр.д.Nо 2219/2003 година- IVотд., Решение Nо 292/2003 година на ВКС и Решение 189/14.07.2005 г. по гр.д.Nо 2219/2003 година на ВКС .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Д, с който се сочи, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , поради липса на посочена съдебна практика , в противоречие с въпросите на касатора, както и се прави анализ на посочената такава като несъотносима с поставения процесуален и материално правен въпрос.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните за данъчната оценката на имота от 35 404 лв. следва , че са спазени и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно изискването за минимален размера на обжалваемия интерес , поради което и касационната жалба се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение на въззивния съд е оставено в сила решението на първата инстанция от 29.10.2008 година, по гр.д. Nо 278/2007 година на Хасковския районен съд , с което е уважен , заявеният от Д. М. С. срещу В. Й. В., лично и като майка и законен представител на малолетния Л. Д. С. положителния установителен иск за собственост на 1/3 идеална част от недвижим имот в гр. Х. с идентификационен номер 77195.735.188 с площ от 323 кв.м., ведно с втори жилищен етаж от сградата , построена в имота с идентификационен номер 77195.735.188.1, половината таванско помещение, със среден гараж и стая зад гаража и 1/3 идеална част от общите части на сградата . За да се уважи иска за собственост , съдилищата са приели, че извършеното дарение по НА Nо 6/ 2006 година от Д. С. на сина му Л. С. на посочения недвижим имот е нищожно на основание чл. 26 ал.2 прдл.2 ЗЗД, тъй като липсва оригинала на пълномощно Nо 6608/22.12.2006 година въз основа на което В. В. е разпоредила имота от името и за сметка на Д. С. , при наличието на копие на Нотариуса на нотариално заверен препис от същото, представен по делото с документите по нот.дело 005/2006 година на Нотариус В. С. и показанията на самия Нотариус С. , че по нотариалното дело липсва оригинала на пълномощното , но се съхранява нотариално заверено копие от него.
При данните по делото , настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаещо посочения материално- правен въпрос за нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката.
С представеното по делото Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, е прието, че липсата на съгласие предполага по сделката да липсва е положен подпис от лицето прехвърлител, без да се касае до хипотеза подпис положен при наличие на упълномощителна сделка , чиято валидност е оспорена поради липсата на оригинален документ. В посочения смисъл следва да се приеме , че е налице противоречиво разрешение на въпроса за нищожност на сделка поради липса на съгласие, т.е. основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК.
По повдигналия процесуално правен въпрос- за постановяване на обжалваното решение при подбор само някои доказателства, не е налице противоречиво разрешение с цитираните дела, тъй като се касае до твърдение за допуснато процесуално нарушение на процесуалните правила вързани с преценката на доказателствата по принцип, което съставлява отменително основание по чл. 283 т.3 ГПК и може да бъде проверено в рамката на контрола за законосъобразност, осъществяван от ВКС на обжалвания акт, при допуснато касационно обжалване.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор – в случая В. В. , действаща лично за себе с. и като законен предтсвител на малолетния Л. С. , дължат заплащането на пропорционална ДТ, изчислена на база данъчната оценка на имота от 35 404 лв.
На основание чл. 73 ал.2 изр. последно ГПК, която съобразно т.18 ал.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК тази пропорционална ДТ е в размер на 708 лв. / седемстотин и осем лева/, вносима по сметка на ВКС.
 
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5311 / 17.06.2009 година от В. Й. В. и Л. Д. С., представляван от законния с. представител В. В. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 100 от 14. 05. 2009 година по гр. в.. д.Nо 25/2009 год. на Хасковския окръжен съд, в частта по уважения положителен установителен иск за собственост в обем на 1/3 идеална част от дворно място с жилищен етаж в гр. Х., заявен от Д. С.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в посочената част в открито съдебно заседание на ……………………………………, за която страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите В. Й. В. и Л. Д. С.,малолетен- представляван от законния с. представител В. В. , и двамата чрез адв. М да се съобщи задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 708 лв. / седемстотин и осем лева /.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар