2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1722/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Варненският районен съд с решение по гр. д. № 12301/2009 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на М. М., извършено със заповед от 14. 9. 2009 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „учител гимназиален етап” във Второ СОУ „Н. Б.” – Варна и осъдил училището да й заплати 400 лв. разноски по делото. Решението е потвърдено от Варненският окръжен съд с решение от 13. 7. 2010 г. по гр. д. № 1144/2010 год..
Касационна жалба е подадена от Второ СОУ „Н. Б.”, [населено място], с приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. Г. М. от [населено място], оспорва жалбата като неоснователна.
При извършената проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че е било налице, посоченото в уволнителната заповед, основание за прекратяване на трудовия договор на М. – съкращение в щата, тъй-като е представено надлежно утвърдено ново щатно разписание в сила от 15. 9. 2009 г., с което са намалени две бройки за длъжността „учител по математика”. Въззивният съд е потвърдил констатацията, че незаконността на уволнението на ищцата произтича от незаконосъобразно извършен подбор, тъй-като лицата, заемащи длъжността учител по математика са оценявани само по единия от признаците на чл. 329, ал. 1 КТ – ниво на квалификация, но не и по признака за по-добра работа.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ с твърдението, че въззивният съд се произнесъл по правния въпрос от значение за изхода по делото относно възможността на съда да преценява правилността на подбора или съдът може да преценява само законността на уволнението. Жалбоподателят се позовава на приложено решение на състав на ВКС от 2006 г., с което е прието, че работодателят определя кой работи по-добре, тази негова преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй-като само работодателят има непосредствени и всекидневни наблюдения върху работата на всички служители или работници.
Искането е неоснователно, тъй-като по настоящото дело, съдът не е допуснал противоречие със закона и съдебната практика Решаващият извод на съда за незаконност на подбора е основан на факта, че комисията извършила подбора не е направила преценка по критерия „по-добра работа”, а е оценявала учителите само по критериите, обуславящи ниво на квалификация. Правилно е съобразено от съда, че в тежест на работодателя е да установи законността на подбора и това включва доказване, както на самото извършване на подбор, така и на начина на извършването му. При липса на доказателства, че работодателят е преценявал трудовите качества и умения на всеки от учителите, ефективността и полезните резултати от тяхната работа, точно е прието, че законът не е бил спазен изчерпателно. В случая, съдът не е контролирал фактическата преценка за това кой работи по-добре, а е съобразил, че такава преценка от страна на работодателя не е била извършена.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 7. 2010 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Второ СОУ „Н. Б.”, [населено място].
ОСЪЖДА Второ СОУ „Н. Б.”, [населено място] да заплати на М. Г. М. от [населено място] сумата 300 /триста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: