4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
С., 26.04. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4884/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Институт по овощарство [населено място] чрез пълномощник адв. Я. Я. против въззивно решение № 1076 от 15.07.2016г. по в. гр. дело № 1337/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1021 от 23.03.2016г. по гр. дело № 9302/2015г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. И. К. извършено със заповед № 41 от 01.06.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „химик” в И. по овощарство.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът недопустимо е разширил приложното поле на идентификатора на длъжностите, като е приел, че подбор е следвало да се извърши между всички служители с идентификатор „старши експерт”, каквато длъжност е заемала ищцата и служителите с идентификатор „химик”, каквато е длъжността посочена в трудовия й договор, което е неправилно; оспорва като неправилен и извода, че има неяснота кои длъжности са съкратени, като поддържа, че всички длъжности с идентификатора на длъжността на ищцата липсвали в щатното разписание, поради което длъжността заемана от ищцата е премахната напълно. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на решение на Пловдивски районен съд постановено по гр. дело № 9593/2013г., с което са отхвърлени исковете на лицето Д. М., заемала длъжност „химик – техник” в същия институт и съкратена при същите обстоятелства, при които е съкратена и ищцата по настоящето дело.
Ответницата М. И. К., чрез пълномощник адв. Т. Ф., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстаницонно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен въпрос, но доколкото се оспорват изводите на съда относно задължението на работодателя за извършване на подбор между лицата заемащи длъжност на „старши експерт – химик” в института, какъвто не е бил извършен, от изложеното може да се конкретизира въпроса – между кои лица работодателят е следвало да извърши подбор, с оглед на заеманата от уволненото лице длъжност „старши експерт” – „химик”. Този въпрос засяга решаващите изводи на съда за изхода на спора, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Прието е с обжалваното решение, че по щатно разписание ищцата е заемала длъжността „старши експерт” с код по НКПД 21136001, а по допълнително споразумение към трудовия и договор е назначена на длъжност „химик” с код по НКПД 21326002. Работодателят е поддържал, че е извършил съкращаване на всички експерти – химици, поради което не бил задължен да извършва подбор. Съдът е приел, че ответникът не е доказал, колко лица в института по отдели са заемали длъжността „старши експерт” – „химик” с код НКПД 21326002, длъжността заемана от ищцата по допълнителното споразумение към трудовия й договор, тъй като по старото щатно разписание от 01.05.2015г. длъжността „старши експерт” с код 21326002 са заемали лица работещи в различни отдели, но са съкратени определени лица от съответни отдели, а в новото щатно разписание от 01.06.2015г. в различните отдели са останали да изпълняват длъжността „старши експерт” със същия код 21326002 общо 10 човека, поименно изброени в решението на въззивния съд, т. е. касационният ответник не е доказал твърдението, че е съкратил всички старши експерти – химици в института, работещи в съответните отдели като „старши експерти” с код 21326002. Липсата на длъжността „старши експерт” в щатното разписание от 01.06.2015г. с код 21136001 не установява, че са съкратени всички експерт – химици, след като работодателят не е установил техния брой в института по съответните отдели. Приетото от съда, че ответникът е следвало да извърши подбор между старши – експертите в съответните отдели с код по НКПД 21326002, не съставлява необосновано разширяване на кръга от лицата, между които е следвало да се извърши подбор, както се твърди в изложението за допускане на касационно обжалване, нито влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 329 КТ установена с ТР № 3/16.01.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГК на ВКС.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение е обсъдено с обжалваното решение, като е прието, че то не е задължително и не може да ангажира вътрешното убеждение на съда при преценката на доказателствата по настоящето дело. Доколкото липсват данни решението да е влязло в сила, то не съставлява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното по изведения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание по т. 3-та на чл. 280 КТ, на което жалбоподателят се позовава не е мотивирано, заявено е формално, а наличието по въпроса задължителна съдебна практика, изключва посочената хипотеза.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на ответницата в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1076 от 15.07.2016г. по в. гр. дело № 1337/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Институт по овощарство [населено място] да заплати на М. И. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ