O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 19.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4040 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3973/21.08.2008 година на М. Й. Й., чрез назначения особен представител адв. Р. С. АК Р. срещу въззивно Решение Nо 117 от 09.07.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 93/2008 година на Окръжен съд гр. Р., с което е отменено Решение Nо 289 от 14. 01. 2008 година по гр.д. Nо 121/2007 година на Кубратския районен съд и постановено ново решение , с което е уважен иск на Н. Й. по чл. 28 ал.3 СК , като и е признат по-голям дял от придобитото по време на брака на страните имущество от 5/6 идеални части.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което процесуалният представител на жалбоподателя- адв. С мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т. 1. , т. 2 и т.3 ГПК , поддържайки , че се касае до съществени материално-правен въпрос- за законовите основания, определящи предметното съдържание на понятието „принос , на претендиращият по-голям дял бивш съпруг, от общото имущество на бившите съпрузи и разграничението от доходи на страните ,реализирани по време на брака им, разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС – Решение Nо1065 по гр.д. Nо 1005/1997 г, , с което се приема , че доходите на страната – съпруг е различно по съдържание от понятието принос на бившия съпруг.
По делото е подаден отговор от ответника по касация- Н. Й. , чрез процесуалния и представител- адв. Н. П. в срока по чл.287 ГПК, с които отговор се поддържа , че не е налице нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на иска по чл. 28 ал.3 СК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. Й. , е отменил решението на първата инстанция по отхвърления и иск срещу бившия и съпруг М по чл. 28 ал.3 СК и е постановил ново решение , с което е приел, че на ищцата следва да бъде определен по-голям дял- от 5/6 части от придбитото по време на брака и с М. Й. имущество, в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като същата по време на брака на страните за времето от 03.04.1990 година до 03.05.2007 година , приносът и за придобиването надхвърля значително приноса на другия съпруг.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на ВКС и съдилищата,нито пререшаването би било от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният материално-правен въпрос – за фактическите основания, , определящи предметното съдържание на понятието „принос , на претендиращият по-голям дял бивш съпруг, от общото имущество на бившите съпрузи и разграничението от доходи на страните ,реализирани по време на брака им, в производството по чл. 28 ал.3 СК, следва да бъде квалифициран като съществен.
С ППВС 5-72 са дадени разяснения по приложението на чл. 14 ал.4 предл.2 СК /отм./ относно възможността да се реализира претенция на единия съпруг за по-голямо участие в придобитата по време на брака на страните имуществена общност, която разпоредба е възпроизведена с чл. 28 ал.3 на действащия СК и задължителната практиката на съдилищата не е загубила действието си, като е прието, че основанието за определяне на по-голям дял е когато „приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другият съпруг. Явното и значително несъответствие в приноса следва да бъде установено не само на базата на съпоставка на трудовото възнаграждение на съпрузите,а следва да се има предвид полагания труд на съпрузите в домакинството, за отглеждането на децата и създаване на спокойна обстановка за живот , както и всички други обстоятелства от значение за материалното благосъстояние на семейството”.
Практиката на съдилищата по приложение на чл. 28 ал.3 СК, изразена в представеното Р Nо 1056/28.10.1998 година по гр.д. Nо 1005/1997 година, представена по делото с изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, също приема , че „разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото имущество на съпрузите не е достатъчна , за да се определи по-голям дял на съпруга с по-големи доходи. Това е допустимо само ако доходите на претендиращият по-голям дял съпруг , значително надхвърлят тези на другия „, като в конкретния казус надхвърлянето на доходите е било в обем на 9/10 части.
Даденото с обжалваното решение на въззивния съд разрешение не е в противоречие на посочената и установена в този смисъл константна практика на съдилищата, в т.ч. и задължителна такава, поради което и настоящият състав намира , че обжалването по касационната жалба на М. Й. , не може да бъде допуснато. С обжалваното решение е прието, че след като за времето на брака доходи е реализирала само жената, след като грижите за семейството и отглеждането на детето са полагани само от майката, а през по – голямата част от времето бащата-съпруг е в чужбина и не е изпращал средства за издръжка / обратното има доказателства , че съпругата е изпращала такива средства на него в чужбина /, не може да се поддържа , че не е съблюдавана практиката на съдилищата и е прието, че само доходите на жената по време на брака на страните определят по-голямия и принос за уважаване на иска по чл. 28 ал.3 СК.
Не може да се приеме , че е налице основания за допускане на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са налице основания за преразглеждане на установената / посочена по-горе/ практика по приложението на чл. 28 ал.3 СК с оглед развитието на правната теория или практика по повдигнатия въпрос, наложено от специфични нови правни отношения или нов закон, засегнати от спора, разрешен с обжалваното решение.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т1., т.2 и т.3 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 3973/21.08.2008 година на М. Й. Й., чрез назначения особен представител адв. Р. С. АК Р. срещу въззивно Решение Nо 117 от 09.07.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 93/2008 година на Окръжен съд гр. Р., с което е отменено Решение Nо 289 от 14. 01. 2008 година по гр.д. Nо 121/2007 година на Кубратския районен съд и постановено ново решение , с което е уважен иск на Н. А. Й. по чл. 28 ал.3 СК , като и е признат по-голям дял от придобитото по време на брака на страните имущество от 5/6 идеални части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: