О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
гр. София, 30.12.2009. г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1119/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. и Л. С. С. от гр. С. срещу въззивно решение № 491 от 15.07.09г., постановено по гр.д. № 305/08г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 09.11.07г., постановено по гр.д. № 373/07г. на К. районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Г. С., А. С. С. и Л. С. С. срещу Х. А. Ц., М. Х. А. и П. Х. А. искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху масивна жилищна сграда с площ от 62, 33 кв.м. и гараж с площ от 17, 82 кв.м., построени в УПИ ХІІІ-3204 в кв.115 по плана на гр. К..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 20.09.1993г., сключен с нот.акт № 139/93г., ищцата В първоначалният ищец С. С. са прехвърлили на Л. П. П. 583/900 ид.части от посоченото дворно място, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна къща (източен близнак), както и лятна кухня, построена в източната част на същото, който имот ищцата е притежавала по силата на договор за дарение и съдебна спогодба. Преди това, с договор от 09.09.93г., В. С. и Л. П. са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, като продавачът се е задължил да прехвърли на купувача и правото на собственост върху построената в дворното място лятната кухня, впоследствие достроена и преобразувана в етаж и полуетаж с гараж, след нейното узаконяване. С нот. акт № 69/93г. Лиляна П. е продала имота на лицето Л. М. , а с нот.акт № 56/95г. последният го е прехвърлил на ответника Х на починалата в хода на процеса първоначалната ответница К. Ц. Процесните обекти (жилищна сграда и гараж), които са узаконени през 1994г., са изградени в груб строеж преди сключването на договора от 20.09.93г. и представляват реконструирани, достроени и надстроени обеми към съществуващата лятна кухня. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че волята на страните по посочените договори е била да се прехвърли правото на собственост върху т.н. лятна кухня, в състоянието й тогава, поради което Х. Ц. и К. Ц. са станали собственици върху процесните имоти по силата на сключения с нот.акт № 56/95г. договор за замяна. В допълнение е посочено, че дори правото на собственост върху обектите да не е придобито по силата на договора, то е възникнало в полза на ответниците на основание придобивна давност (искът е предявен на 23.06.05г.).
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателките не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на ТР № 137 от 1966. на ОСГК на ВС, служещо за ръководство на съдилищата, на две решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и на две определения на ВАС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните обуславящи изхода на спора въпроси, които в посоченото тълкувателно решение и представените от него две решения на ВКС по конкретни спорове са решени по друг начин, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противоречие между тълкувателното решение на ОСГК на ВС (със същото е прието, че по исковете, предявени съгласно чл.52 /отм./ ЗЛС, може да бъде учредявано право на собственост върху постройка, отделно от земята) и обжалваното решение не е налице, тъй като тълкувателното решение няма никакво отношение към обуславящите изхода на настоящия спор въпроси. Същото се отнася и за представените от касаторите решение по гр.д. № 179/05г. на ВКС, ТК и решение по гр.д. № 781/94г. на ВС ( с първото е прието, че годно за прехвърляне право на строеж не съществува, когато постройката е била изградена, а с второто – че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора и че изграденото извън тези рамки, ако представлява самостоятелен обект на правото на собственост се придобива от собственика на земята по приращение). Представените от същите две определения на ВАС са постановени по административни, а не по граждански спорове и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо същото не е налице.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай жалбоподателките не са посочили обуславящите изхода на спора правни въпроси, нито са изложили релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че и последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от В. Г. С. и Л. С. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото ответниците по жалбата имат право на разноски за настоящото производство, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като липсват данни да са били направени от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 491 от 15.07.09г., постановено по гр.д. № 305/08г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: