Определение №1192 от по гр. дело №772/772 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.1192
 
                                 гр. София,30.12.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година, в състав:
                                                                       
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 772  по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.04.2009 год. по гр. д. № 507/2008 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 18.04.2007 год. и допълнителното решение от 8.04.2008 год. по гр. д. № 589/2005 год. на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Окръжния с. на Т. кооперация – гр. С. против „С” Е. , гр. В. искове за признаване за установено, че ищецът е правоприемник на преустановилия през 1970 год. дейността си ОС на ТПК, гр. Ст. З. и иск по чл. 108 ЗС за собственост и предаване владението върху описаните недвижими имоти в четириетажната масивна производствена сграда, находяща се в УПИ * – 3496 в св. 145 по плана на гр. К. и за отмяна на нотариалните актове, както и е уважен инцидентния установителен иск на „С” Е. против ОС на ТПК, гр. Ст. З. , че последният не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 год. ОС на ТПК, гр. Ст. З.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът ОС на ТПК – Ст. З. , чрез пълномощника му а. Ат. С. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявените от него искове бъдат уважени, а предявеният от ответника отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът „С” Е. не е взел становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за правоприемството му с преустановилия през 1970 год. дейността си ОС на ТПК е от значение за точното прилагане на закона с оглед липсата на съдебна практика по приложението на разпоредбата на параграф 27 от ПЗР на ЗК. По въпроса относно придобивния способ на праводателя на ответника – давностно владение, с оглед снабдяването на ТПК „Е” с нотариален акт през 1992 год., касаторът поддържа становище за произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката, илюстрирана с представените решения № 2* по гр. д. № 2699/94 год. на ІV г. о. на ВС и решение № 773 по гр. д. № 427/86 год. на І г. о. на ВС, в които е прието, че е налице забрана да се придобива по давност кооперативно имущество. В противоречие и с представеното решение № 1* по гр. д. № 2353/2000 год. на ІV г. о. на ВКС е и произнасянето на въззивния съд по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху процесната сграда, изградена от ищеца с негови средства върху терен, отреден за Б. кобминат.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че не е налице правоприемство между ищеца и преустановилия през 1970 год. по силата на ПМС № 16 от 3.07.70 год. ОС на ТПК, гр. Ст. З. , въззивният съд е приел, че към момента на регистрацията му с решение от 24.03.93 год. по ф. д. № 247/93 год. на СтЗОС е действувал Закона за кооперациите от 1991 год./сега отм./, според който не е съществувала възможност за учредяване на кооперация от юридически лица – други кооперации. Кооперативните съюзи, в които се обединяват отделните кооперации, не са имали статут на ЮЛ, нито са подлежали на вписване, поради което и параграф 1, ал. 1 ДР на ЗК /отм./ е неприложим. Съдът е приел за неприложима и последващата нормативна уредба – параграф 27 ПЗР на ЗИД ЗК /Д. в. бр. 41/2007 год./ за разширяване приложното поле на възстановяване на правата и на кооперативните съюзи, тъй като липсват доказателства ищецът да е вписан в регистъра като такъв. Въпросът, който е обусловил извода за липса на правоприемство с еднаквия по наименование бивш кооперативен с. – ОС на ТПК, гр. Ст. З. , е този за регистрацията на ищеца като новосъздадена кооперация, учредена от физически лица, а не като кооперативен с. на кооперативни организации, поради което и поставеният от касатора в изложението му въпрос за приложението на параграф 27 ПЗР на ЗИД ЗК е неотносим и не обосновава извод за наличие на предпоставка за допускане на касационното обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Относно предявеният ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че освен липсата на правоприемство с бившия кооперативен с. , то и от представените писмени доказателства – доклад за изпълнение на строителство и протокол от 6.10.65 год. не се установява начина на осъщественото строителство на сградата и финансирането му. Поради това и изводите, направени в представеното решение № 1* по гр. д. № 2353/2000 год. на ІV г. о. на ВКС са неотносими към настоящия казус, при който въззивният съд е приел, че не е доказано кооперативната организация, чийто правоприемник поддържа да е ищецът, да е построила със свои средства спорната сграда.
Неоснователно е и позоваването на касатора и на останалите две решения от практиката на ВС, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В последното съдът е приел, че след одържавяването на имуществото на бившия ОС на ТПК през 1970 год. то е преминало безвъзмездно в активите на С. дирекция „М” към ОНС на основание нормативната уредба, с изключение сградите, ползувани за производствени и търговски нужди от ТПК. По делото липсват данни след прекратяването на стопанската дирекция имуществото й да е поето от предприятията от състава й, поради което и при данните, че процесната сграда се е водила и отчитала по баланса и инвентарната книга на една от тях – ТПК „Е”, съдът е заключил, че последната е собственик, като се е снабдила и с нотариален акт през 1992 год. Действително, вписаното в акта придобивно основание е давностно владение, но това обстоятелство е ирелевантно за изхода на спора по предявения ревандикационен иск, при който ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на претендирания имот. Наличието на първата от кумулативно предвидените предпоставки в случая не е налице, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска, като въпросът за принадлежността на правото на собственост в лицето на праводателя на ответника не е предмет на разглеждане. Поради това и този въпрос, поставен от касатора в изложението му, също не е относим към направения от въззивния съд извод за неоснователността на ревандикационния иск.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 117 от 14.04.2009 год. по гр. д. № 507/2008 год. по описа на С. окръжен съд по подадената от О. с. на Т. коорепации – гр. С., чрез а. Ат. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар