Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
София, 18.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2135 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. А. Н. и К. Р. М., двамата чрез адвокат П. К., срещу решение № 474/26.02.2018 г. /погрешно посочена дата 27.02.2018 г./ на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 3344/2017 г. в частта му, в която е потвърдено решението на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо иска на Ц. А. Н. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за разликата от присъдения до предявения размер и в частта, в която след отмяна е отхвърлена изцяло претенцията на К. Р. М. по чл.226 КЗ /отм./ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 100000 лв. /от общо дължимите 350000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н., причинена от ПТП, настъпило на 05.10.2014 г. ведно със законната лихва.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси: „1/ Въпроса за кръга на лицата имащи право на обезщетение и по –конкретно разполага ли с право на иск за обезщетение на имуществени и неимуществмени вреди баща на починалото при ПТП дете, въпреки, че бащата не е вписан в акта за раждане, като в последния е посочено, че бащата е неизвестен, при положение, че починалият се е грижил и фактически е отглеждал, възпитавал и издържал детето и са изградени отношения напълно аналогични на тези родител- дете; 2/ Въпроса за наличие на предпоставки за приемане на съпричиняване и как следва да се определи обема на това съпричиняване; 3/ Въпроса за правилното приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които имат значение за правилното определяне на справедливо по размер обезщетение.“
Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Пред СГС са предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ от Ц. Н. и К. М. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Ц. Н. /на 9 години/, причинена при ПТП, настъпило на 05.10.2014 г., виновно причинено от застрахован водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД. В исковата молба е посочено, че детето е родено от Ц. Н., трайно е отглеждано от нея и К. М. и между тях отношенията са били като между родител и дете, независимо, че не са оформени по съответния ред. Претенциите са за по 200000 лв. за всеки от ищците, част от общо дължимите от по 350000 лв. за всеки. СГС е уважил исковете за по 100000 лв. за всеки, при определено съпричиняване на вредоносния резултат от детето в размер на 1/3 част. Водачът на МПС А. К., причинил ПТП-то е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 155/2015 г на Старозагорски окръжен съд за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК. По делото е установено от авто-техническата експертиза, че процесното ПТП е настъпило в [населено място], около 18.00 часа на 05.10.2014 г., като управляваното от А. К. МПС е блъснало велосипедиста С. Н. /на 9 години/, след което от получените увреждания детето е починало на 21.11.2014 г. Процесното МПС е приближавало от центъра на града със скорост 50.91 км/ч., надвишаваща допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Пострадалото дете на велосипед се е движело по черен път, покрай ромския квартал и оградата на магазина, влязло е в платното срещу движещият се лек автомобил, при което е последвал удар. Обсъждайки събраните доказателства относно механизма на процесното МПС, действията на водача на МПС и пострадалото дете, както и че двамата ищци са отгледали и са се грижили за пострадалото дете и много тежко са понесли смъртта му, СГС е присъдил по 100000 лв. на всеки при определен цялостен размер на обезщетението за всеки от по 150000 лв. и при определено съпричиняване на вредоносния резултат от 1/3 от пострадалото дете. САС е изменил решението на СГС, отменил е същото в уважителната му част за присъдено обезщетение на К. М. и е отхвърлил изцяло претенцията му, а е потвърдил решението на СГС в останалата му част. Основанията за това решение на САС са свързани с липсата на доказателства за биологична връзка между К. М. и пострадалото дете – Ц. Н. и К. М. не били женени, в акта за раждане на С. Н. е записано, че баща му е неизвестен, вписано е само името на майка му Ц. Н.. Според САС К. М. не разполагал с активна материална правна легитимация, независимо от доказателствата /свидетелски показания/, че с Ц. Н. и двете им деца са живели заедно в едно домакинство. Да се живее в едно домакинство не предполага установяване на отношения, аналогични на такива на баща и син, което трябвало да се докаже с пълно и главно доказване, неустановено в процеса. Според САС размерът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете не е 1/3, а е Ѕ с оглед данните за внезапната поява на детето на пътното платно, срещуположно на движещият се автомобил, при което е имало много малка вероятност шофьорът да избегне удара и да реагира своевременно. Определено е цялостно обезщетение за майката в размер на 200000 лв. и след приспадане на Ѕ съпричиняване е потвърдено решението на СГС за присъждане на 100000 лв. на Ц. Н.. Решението на САС е подписано с особено мнение на съдия С. – докладчик по делото, в което се поддържа, че К. М. разполага с активна материалноправна легитимация, независимо дали е биологичен баща на починалото дете С. при наличие на създали се реално близки фактически отношения баща – син, аналогични на родствените такива.
Така формулираните въпроси са обуславящи изхода на спора. Налице е допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК само по първия въпрос: „За кръга на лицата имащи право на обезщетение и по –конкретно разполага ли с право на иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди баща на починалото при ПТП дете, въпреки, че бащата не е вписан в акта за раждане, като в последния е посочено, че бащата е неизвестен, при положение, че починалият се е грижил и фактически е отглеждал, възпитавал и издържал детето и са изградени отношения напълно аналогични на тези родител- дете;“. Не е налице хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК за разрешението на този въпрос, изложени са съображения само за чл.280 ал.1 т.1 ГПК, разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е бланкетно посочена, което не обуславя приложението й. За разрешението на първия въпрос следва да се прецени налице ли е отклонение от задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Останалите въпроси са обуславящи изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция. Разрешението им е фактологично обусловено, няма данни или твърдения за неправилно установяване на относимите факти и обстоятелства във връзка с механизма на процесното ПТП, действията на детето и водача на МПС и причинната връзка на същите с причиняване на вредоносния резултат или критериите за определяна на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от майката Ц. Н..
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК само по жалбата на К. М. на решението на САС в частта му, в която след отмяна е отхвърлена изцяло претенцията на К. М. по чл.226 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД със съответните разноски. Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в останалата му обжалвана част – в частта, в която е потвърдено решението на СГС, отхвърлящо иска на Ц. А. Н. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД за разликата от присъдения до предявения размер със съответните разноски.
Касаторът не дължи заплащане на държавна такса /чл.83 ал.1 т.4 ГПК/, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание, без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474/26.02.2018 г. /погрешно посочена дата 27.02.2018 г./ на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 3344/2017 г. в частта му, в която след отмяна е отхвърлена изцяло претенцията на К. Р. М. по чл.226 КЗ /отм./ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 100000 лв. /от общо дължимите 350000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Н., причинена от ПТП, настъпило на 05.10.2014 г. с присъждане на съответните разноски.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474/26.02.2018 г. /погрешно посочена дата 27.02.2018 г./ на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 3344/2017 г. в останалата му обжалвана част – в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, отхвърлящо иска на Ц. А. Н. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс“ АД за разликата от присъдения до предявения размер със съответните разноски.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните К. Р. М. и Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.