О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 30.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 832 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6161 от 15.ХІІ.2017 г. на плевенското „Път инвест” ООД (в несъстоятелност), подадена против решение № 235 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 31.Х.2017 г., постановено по т. д. № 219/2017 г., с което – на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ – е било обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на търговеца настоящ касатор извършеното от него на 1.Х.2012 г. погасяване на изискуемо парично задължение към бургаското „Интеринвест пропъртис” ООД в размер на 80 000 лв. по договор за заем от 28.ІІІ.2011 г. и Анекс към него 29.ХІІ.2011 г. В резултат от това и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД този ответник е бил осъден да възстанови същата сума обратно в патримониума на „Път инвест” ООД (в Н.).
Поддържайки оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – чл. 646, ал. 5 ТЗ, плевенският търговец касатор претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да бъдел идентичен по смисъл и съдържание с отмененото решение на първостепенния съд: за отхвърляне – на същото правно основание по чл. 646, ал. 5 ТЗ – на предявения съвместно от „ Алфа банк” АД-Гърция чрез клона й „Алфа банка-клон България” и от синдика В. С. преферентен конститутивен иск за попълване на масата на несъстоятелността.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й „Път инвест” ООД (в Н.) обосновава приложно поле на касационния контрол както с очевидната неправилност на атакуваното въззивно решение, но също така и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Какви сделки и действия следва да се определят като извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията на такива, извършени в обхвата на обичайната дейност на търговеца според израза в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ?”;
2./ „В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките, които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в това число договори за заеми, средствата по които са изразходвани за обслужване на основната дейност на дружеството?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Алфа банк” АД-Гърция писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на релевираното единствено оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Юробанк България” АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на поддържаното оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК в качеството му на ответник по касация писмен отговор е депозирал и синдикът /съищец/ В. С. от [населено място], в който възразява както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд, претендирайки за неговото потвърждаване: като постановено в точно съответствие с разпоредбата на чл. 646, ал. 5 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на плевенското „Път инвест” ООД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи съвместно предявения от синдика на настоящия касатор и местния клон на „Алфа банк” АД-Гърция субективно съединен преферентен иск, Великотърновският апелативен съд е приел, че „основната дейност на „Път инвест” ООД според вписванията в търговския регистър е вътрешна и външнотърговска дейност във всички разрешени от закона форми и с всички разрешени от закона стоки, а също и строителство, строително-ремонта и монтажна дейност в страната и чужбина, вкл. реконструкция и ремонт на пътища, инвеститорски контрол, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба или отдаването им под наем и др.” В тази връзка въззивният съд последователно е разграничил, че понятието „обичайна дейност” – по смисъла на специалната разпоредба на чл. 646, ал. 5 ТЗ, е нещо различно от предмета на дейност на търговеца по чл. 1, ал. 1 ТЗ: т.е. всички разрешени от закона сделки, които търговецът може да извършва по занятие. В заключение, Великотърновският апелативен съд е съобразил установената константна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/21.VІІ.2016 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 2137/2016 г., досежно това, че при произнасянето по възражения с правно основание по чл. 646, ал. 5 ТЗ следва да се прилага легалната дефиниция на понятието „обичайна дейност”, визирана в текста на § 1, т. 12 от ДР на Закона за счетоводството.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай атакуваното въззивно решение за отменяване на първоинстанционното и уважаване на съвместно предявения конститутивен иск срещу настоящия касатор и съконтрахента му, е било основано върху легалната дефиниция на понятието „обичайна дейност”, дадена в § 1, т. 12 от ДР на Закона за счетоводството. Междувременно обаче, след датата 1.І.2018 г. (ДВ, бр. 97, от 5.VІІ.2017 г.), тази легална дефиниция е била отменена и не съществува такава в нито един друг от действащите понастоящем нормативни актове. Следователно налице е такава промяна в законодателството, която оставя непълнота, нуждаеща се от попълване по тълкувателен път, доколкото понятието „обичайна дейност” продължава да фигурира в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ и точното му дефиниране в хода на преодоляването на така констатираната непълнота в закона е с ключово значение за изхода на настоящето дело. Ето защо налице е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по формулираните от търговеца настоящ касатор два правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, които се явяват такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В заключение, не следва да бъде разглеждан довода на касатора за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 31.Х.2017 г., постановено по т. д. № 219/2017 г.
УКАЗВА на касатора „Път инвест” ООД (в несъстоятелност) чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. К. Д. П. от САК /с кантора в [населено място], ул. „Чехов” № 58-А, ет. V, ап.# 29/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд държавна такса в размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните /вкл.и на синдика съищец/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 832 по описа за 2018 г.