О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3530 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5347/17.06.2019 г. на ЕТ „Светослав Илчовски“, чрез адвокат В. К. и адвокат Р. Н., и касационна жалба вх. № 5370/17.06.2019 г. на „Превеста“ ООД, чрез адвокат Л. Я., подадени срещу решение № 152 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 121/2019 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 103/2015 г. на Районен съд – Оряхово в частта, в която е уважен предявеният от Ц. П. Ц., заместена в хода на процеса от наследниците й С. К. Г. и Х. К. Г., иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
С потвърдената с обжалваното възззивно решение част на първоинстанционния съдебен акт е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС Ц. П. Ц., като съсобственик, да изкупи правото на собственост върху общо 7/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: нива с площ от 116.031 дка, представляваща имот № *, III-та категория; нива с площ от 50.347 дка, имот № *, ІІІ-та категория и нива с площ от 14.000 дка, имот № *, IV-та категория, находящи се в местността „Х.“, в землището на [населено място], при условията, договорени на 28.02.2013 г. между съсобствениците С. К. Н., Н. Н. П., С. В. П., Г. П. П., Г. П. П., М. Д. Ц., М. В. Ц., В. Т. Ц., М. И. Ц., Г. И. Ц., от една страна като продавачи, и „Превеста“ ООД, от друга страна като купувач, обективирани в нотариален акт № 75, том 2, рег. № 862, дело № 266/28.02.2013 г. на Р. Р. – съдия по вписванията при PC – Оряхово, при условие, че Ц. П. Ц. заплати на „Превеста“ ООД сумата от 21 330.14 лв., представляваща 7/8 от договорената продажна цена за гореописаните имоти, в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Въззивният съд е съобразил постановените съдебни решения по спора между страните и е посочил, че висящ пред него е единствено този по предявения от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като в останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила. Визирал е, че правото на изкупване по чл. 33. ал. 2 ЗС е от категорията на преобразуващите субективни права, тъй като предоставя възможност съсобственикът-изкупвач едностранно да предизвика правна промяна в правната сфера на съсобственика-продавач, като това право възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на съсобственост върху недвижимия имот; идеалната част на някой от съсобствениците да е прехвърлена с действителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, което не е съсобственик; другите съсобственици да не са поканени да изкупят частта на продавача, да са поканени при привидни условия или да е представена неистинска декларация пред нотариуса от съсобственика-продавач, че никой от останалите съсобственици не е приел неговото предложение. Посочил е, че законодателят е предвидил двумесечен преклузивен срок за предявяване на този иск.
Въззивният съд е изложил, че в случая не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с решение № 43587/28.01.1998 г. на ОСЗ – Оряхово било възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Ц. Б. върху две ниви в землището на [населено място], както и че с решение № 43587/28.01.1998 г. на ОСЗ – Оряхово. на наследниците на Р. А. Б. било възстановено право на собственост върху четири ниви в същото землище (описани в решението). Посочил е, че от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищцата Ц. П. Ц., а след нейната смърт – С. К. Г. и Х. К. Г., както и ответниците С. К. Н., С. В. П., Г. П. П., Г. П. П., М. Д. Ц., М. В. Ц., В. Т. Ц., М. И. Ц. и Г. И. Ц. са наследници на Г. Ц. Б. и Р. А. Б. C нотариален акт за покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот № 75, том 2, рег. № 862, дело № 266/2013 г. на СВ – Оряхово на 28.02.2013 г. бил сключен договор, по силата на който М. И. В., като пълномощник на Ц. Ц., и Н. С. Н., като пълномощник на С. К. Н., Н. Н. П., С. В. П., Г. П. П., Г. П. П., С. П. П., М. И. Ц., М. В. Ц., Г. И. Ц., В. Т. Ц., М. Д. Ц., продали на „Превеста“ ООД, гр. Оряхово следните неурегулирани поземлени имоти/земеделска земя в землището на [населено място], м. „Х.“: нива от 82.357 дка, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 33.674 дка, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 50.347 дка, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 14.000 дка, имот № * по плана за земеразделяне. В нотариалния акт било отразено, че имотите са продадени за сумата от 24 377.30 лв., изплатена напълно на продавачите по банков път. След продажбата нивата с площ от 82.357 дка, имот № * и нивата с площ от 33.674 дка, имот № . били обединени в имот с № *, с площ от 116.031 дка, м. „Х.“. С нотариален акт № 189, том 6, рег. № 2888, дело № 1075/2013 г. на СВ при PC – Оряхово на 19.06.2013 г. В. В. Н., като управител на „Превеста“ ООД, гр. Оряхово, продала на ЕТ „Светослав Илчовски“, гр. Кнежа част от закупените с нотариалния акт № 75/2013 г. неурегулирани поземлени имоти/земеделска земя, а именно: нива от 116.031 дка, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 50.347 дка, имот № * по плана за земеразделяне. С нотариален акт № 8, том 4, рег. № 1570, дело № 527/2013 г. на СВ при PC – Оряхово на 2.04.2013 г. В. В. Н., като управител на „Превеста“ ООД, гр. Оряхово, продала на И. И. К. още един от имотите, закупени с нотариален акт № 75/2013 г. – нива от 14.000 дка, имот № * по плана за земеразделяне. С влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение съдът признал за установено, че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 75, том 2, рег. № 862, дело № 266/2013 г. на СВ – Оряхово, е недействителен по отношение на Ц. П. Ц. за 1/8 ид. ч. от описаните имоти, поради липса на съгласие и представителна власт на пълномощника М. И. В., както признал за установено и правото на собственост на Ц. П. Ц. върху продадените имоти и осъдил последващите приобретатели ЕТ „Светослав Илчовски“ и И. И. К. да й предадат владението върху 1/8 ид. ч. от закупените от тях имоти. При така установеното по делото, въззивният съд е заключил, че Ц. П. Ц. се явява собственик на 1/8 ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 75, том 2, рег. № 862, дело № 266/2013 г. на СВ – Оряхово Със същия договор останалите съсобственици продали своите идеални части от съсобствените имоти на трето лице – „Превеста“ ООД, като в тази част сделката е действителна. Посочил е, че по делото липсват данни останалите съсобственици да са поканили ищцата Ц. Ц. да изкупи техните части при условията, документирани в посочения нотариален акт съобразно изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ето защо съдът е направил извод, че в полза на Ц. П. Ц., респ. на нейните законни наследници, е налице потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.
По спорния въпрос относно спазването на преклузивния двумесечен срок за предявяване на конститутивния иск за изкупуване въззивният съд е съобразил задължителните указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, дадени в отменителното решение № 153/18.02.2019 г. по гр. д. № 3895/2017 г. на ВКС, І г. о., постановено при касационно обжалване на предходното въззивно решение по спора, а именно, че при липсата на покана за изкупуване, срокът за предявяване на иска е започнал да тече от момента на узнаване на продажбата – от 24.01.2015 г., когато внучката на ищцата Ц. се снабдила от CB – Оряхово със заверени преписи от документите за продажбата. До този момент ищцата била уведомена единствено за намерението на част от останалите съсобственици да продадат своите идеални части, но не и за конкретния факт на сделката. Предвид предявяването на иска на 23.03.2015 г., Врачанският окръжен съд е приел, че преклузивният 2-месечен срок е бил спазен по делото. Въз основа на така изложеното, съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен като процесуално допустим и основателен и е визирал, че като е достигнал до същите изводи и е допуснал изкупуване от ищцата Ц. на частите на останалите съсобственици при посочените в договора условия, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.
Жалбоподателят ЕТ „Светослав Илчовски“ счита въззивното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ „Светослав Илчовски“ се позовава на липсата на собствени мотиви на въззивния съд като инстанция по същество, като твърди, че съдът не е извършил собствена решаваща дейност при изследване на въпроса за момента на узнаване на продажбата, а е потвърдил направо фактите и констатациите на първоинстанционния съд. Сочи, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните по този въпрос и не е извършил нови съдопроизводствени действия. Позовава се на очевидна неправилност на съдебния акт.
Жалбоподателят „Превеста“ ООД атакува въззивното решение като незаконосъобразно и постановено по иск, предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които се позовава на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви, като обсъди подробно изложените във въззивната жалба и в двете инстанции аргументи на страните, щом ВКС е върнал делото за ново разглеждане.
По този въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19.
2. Откога тече преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС при наличие на уведомяване на съсобственика, че предстои сделка, както и устно уведомяване, че такава сделка е сключена. Зависи ли началният момент на преклузивния срок от посочените в уведомяването параметри на сделката.
Сочи се противоречие на приетото от въззивния съд по този въпрос с решение № 383/26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, решение № 72/5.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1470/5.06.1964 г. по гр. д. № 694/1964 г. на ВС, I г. о., решение № 1269/20.12.2008 г. по гр. д. № 3800/2007 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II г. о., решение № 47/11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г. на ВКС, II г. о.
Визира се, че в цитираната практика е прието, че двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване, а когато няма такова предложение срокът тече от узнаването. Сочи се, че от значение за началото на срока е наличието или липсата на отправено предложение за изкупуване до съсобственика, т. е. знанието на съсобственика за предстоящата сделка, като без значение е дали е налице пълно съответствие между съществените условия на договора, съдържащи се в предложението, и условията, при които е изповядана сделката с третото лице; само в случаите, когато съсобственикът изобщо по никакъв начин не е уведомен за извършеното разпореждане, то тогава той ще може да упражни правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на продажбата.
По този въпрос жалбоподателят се позовава и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случай, че касационната инстанция намери, че цитираната от него практика не е идентична с настоящия казус.
3. Коя цена дължи да заплати ищецът по чл. 33 ал. 2 ЗЗД – посочената в нотариалния акт, очевидно многократно по-ниска от пазарната цена, или действителната пазарна цена.
По този въпрос жалбоподателят се позовава на противоречие с решение № 144/1.12.1955 г. по гр. д. № 100/1955 г. на ОСГК на ВС, съгласно което изкупвачът-съсобственик по чл. 33, ал. 2 ЗС дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена.
В случай, че касационната съдебна инстанция не намира посочената практика за приложима в настоящия случай, жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На последно място в изложението към касационната жалба на „Превеста“ ООД е налице позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационно обжалване, като за очевидно неправилни, с оглед събраните по делото доказателства, се сочат изводите на въззивния съд относно момента, в който ищцата е узнала за процесната сделка. Навеждат се и доводи, че Ц. Ц. не е била ощетена от сделката, доколкото с двата имота, отговарящи на нейния наследствен дял, е било извършено разпореждане с друга сделка, в съответствие с нейната воля – те са дадени на пълномощника М. В.; не е налице неистинска декларация от останалите съсобственици по чл. 33, ал. 1 ЗС; „Превеста“ ООД не е купило частите на останалите съсобственици при условия, уговорени привидно във вреда на ищцата, а същата е получила полагащият й се дял от наследствените имоти; пазарната цена на идеалните части, допуснати до изкупуване (която е и реалната цена на имотите) е повече от седем пъти по-голяма от определената с решението, като не е налице каквото и да е основание да се приеме, че продавачите са се съгласили да продадат земята си на очевидно много по-ниска от пазарната цена, или пък реално да извършат дарение на купувача за разликата между пазарната цена и цената, записана в нотариалния акт.
От С. К. Г. и Х. К. Г. е постъпил отговор на касационната жалба на „Превеста“ ООД, в който е аргументирано, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационно обжалване решение.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
В изложението към касационната жалба на ЕТ „Светослав Илчовски“ не е наведено съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Що се отнася до позоваването на едноличния търговец на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, същото е неоснователно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба на „Превеста“ ООД, тъй като в случая въззивното решение съдържа собствени на съда мотиви, съгласно които същият е стигнал до извода за допустимост и основателност на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Същевременно съдът законосъобразно е действал и съобразно вменените му задължения по чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК.
Не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпросите, формулирани под № 2 в горепосоченото изложение. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС и формираната трайна съдебна практика, включително визираната от „Превеста“ ООД, двумесечният преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на продажбата, когато на съсобственика е било предложено писмено да изкупи дела на останалите съсобственици. Ако не е налице такова писмено предложение, срокът тече от узнаването извършването на сделката.
В конкретния казус Ц. Ц. не е получила писмено предложение-покана за изкупуване. Следователно за нея срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е започнал да тече от датата на узнаване на осъществената продажба. Предвид изложеното, правно ирелевантно е соченото от „Превеста“ ООД обстоятелство за евентуално уведомяване на съсобственика за предстояща сделка.
Що се отнася до наличието на устно уведомяване за сключена сделка, тази част от въпроса е свързана не с основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, а с разглеждането на спора по същество и преценката дали наистина е налице такова устно уведомяване, предхождащо възприетата от въззивния съд дата на узнаване (24.01.2015 г.). Въпросът дали началният момент на преклузивния срок зависи от посочените в уведомяването параметри на сделката, не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. Последният е заключил, че в случая, предвид липсата на покана за изкупуване, срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е започнал да тече от узнаване на продажбата – 24.01.2015 г., до който момент Ц. Ц. е била уведомена единствено за намерението на част от останалите съсобственици да продадат притежаваните от тях идеални части от имотите, но не и за конкретния факт на сделката. Съдът въобще не е обвързал своите изводи за спазване на двумесечния преклузивен срок с узнаването или не на параметрите на сключената сделка. Въпросът под № 3 в изложението към касационната жалба на „Превеста“ ООД също не е обсъждан от въззивния съд. При липса на доказателства за друга, действително уговорена, цена съдът е допуснал изкупуването по тази, на която е била изповядана сделката съгласно отразеното в нотариалния акт.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и че в отговора на исковата молба „Превеста“ ООД не е навело доводи, че е заплатило по-висока цена по договора, обективиран в нотариален акт № 75, том 2, рег. № 862, дело № 266/2013 г. Напротив – предявило е обратен иск срещу пълномощника на Ц. Ц. – М. В., за заплащане на сумата от 3 047.16 лв., представляваща заплатена му, в качеството му на легитимирал се пълномощник на Ц., от дружеството цена за 1/8 ид. ч. от имотите по нотариалния акт. Сумата 3 047.16 лв. представлява 1/8 част от визираната в нотариалния акт цена от 24 377.28 лв.
Същевременно, съобразно изложеното по-горе, не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Допълнително следва да се изложи, че наведените от „Превеста“ ООД доводи за очевидна неправилност на решението не са относими към основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
С. К. Г. и Х. К. Г. имат право на 1 000 лв. разноски за адвокат, направени за подаване на отговор на касационната жалба на „Превеста“ ООД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 121/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Превеста“ ООД, ЕИК:200090569, със седалище и адрес на управление гр. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-и септември“ № 22, бл.6, вх.Б, ап. 18 да заплати на С. К. Г., ЕГН [ЕГН] и Х. К. Г., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] – адвокат Л. В., разноски пред ВКС в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: