О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 25.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 313/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по подадена от Б. Я. С., С. Б. С. и Й. Б. Г., чрез адв. П. Х., частна жалба против определението от 17.05.2011 год. по гр. д. №3061/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което, в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е изменено постановеното по делото въззивно решение от 1.04.2011 год. в частта му за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А. направените от тях разноски по делото в размер на 849 лв.
Жалбоподателите счита обжалваното определение за незаконосъобразно с оглед липсата на заявено искане за присъждане на разноските от другата страна по делото, чрез пълномощника й адвокат В., до приключване на устните състезания по делото. Освен това, липсвал представен списък на претендираните разноски, което преклудирало възможността същите да се претендират след постановяване на решението. Искат обжалваното определение да се отмени и вместо това искането за разноски бъде отхвърлено.
С допълнителна молба е конкретизирано оплакването против обжалваното определение в смисъл, че присъдените разноски не е ясно какво представляват и в кое производство са направени.
Другата страна в писмен отговор, чрез пълномощника адв. Л. В., оспорва частната жалба, като поддържа становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до разглеждане с оглед обжалваемостта на определението по реда, по който подлежи на обжалване и въззивното решение. Извън това счита, че искането за присъждане на разноски по делото е направено в открито съдебно заседание на 10.03.2011 год. в представената писмена защита, а изискването за представяне на списък на разноските е неотносимо към производството по отменения ГПК, а освен това същото не е пречка да се иска допълване на решението в частта за разноските – чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и разглеждането й в настоящето производство не е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В постановеното въззивно решение от 1.04.2011 год. по гр. д. № 3061/2010 год. въззивният съд не се е произнесъл по направеното в откритото съдебно заседание на 10.03.2011 год. от пълномощника на жалбоподателите по него адв. В. искане за присъждане на разноските по делото. Искане в този смисъл се съдържа и в представената писмена защита, поради което и този довод на частните жалбоподатели е неоснователен.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба за допълване на решението с присъждане на разноски, която е уважена с оглед изхода на спора по делото – първоинстанционното решение е отменено и предявеният против Н., Д. и Р. А. иск е отхвърлен. Съдът е приел, че действително извършените от тях разноски са в размер на сумата 849 лв., която присъдил в тежест на другата страна, настоящите частни жалбоподатели.
Обжалваното определение е правилно – с оглед пропуска да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноските, съдът в производството по чл. 248 ГПК е допълнил решението си в тази му част, като присъдил такива. Неоснователно е оплакването, че липсвало искане, тъй като обратното се установява от протокола от 10.03.2011 год., както и от представената писмена защита на адв. В.. Липсата на списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК не препятства възможността да се иска допълване на решението в тази му част, при пропуск на съда да се произнесе по този въпрос, а само правото на тази страна да иска изменение на решението в частта му за разноските, в случая да иска изменение на постановеното определение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК.
Оплакването на жалбоподателите в допълнителната молба, посочена като представляваща конкретизация на частната жалба, е процесуално недопустимо, като подадена извън срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че размерът на присъдените разноски включва направените такива във всички инстанции по делото по предявения иск, вкл. и направените в производството по отмяна на влязлото в сила решение, като изменението на постановеното определение при несъгласие с този размер не може да се постигне по пътя на обжалването му, а по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В заключение следва извода, че обжалваното определение е правилно постановен съдебен акт, който следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1328 от 17.05.2011 год. по гр. д. № 3061/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: