О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София,19.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2519/2013 г.
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№ 1420/12.02.2012г. на Д. Ц. А. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№96/2003г. на Районен съд – Тетевен.
Ответникът по молбата В. Ц. В. оспорва допустимостта и основателността на молбата.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че е налице новооткрито доказателство. Случайно попаднал на писмена следа и открил договор за доброволна делба от 1928г., заверен от мирови съдия, заведен на отчет при районен съд вх.№1746/29.10.1928г. С това доказателства молителят не могъл да се снабди своевременно, поради липса на информация за съществуването му.
С решение от 17.04.2003г. по гр.д.№96/2003г. на Районен съд – Тетевен по искова молба на Д. А. е допусната делба при посочените в квоти между молителя А., В. Ц. В. и Ц. Г. Л. на недвижим имот –УПИ с площ 1837 кв.м., находящ се в [населено място], съответстващ на парцела І, пл.№152 по плана от 1964г., заедно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда. С влязло в сила решение от17.07.2003г. по същото дело на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ имотът е поставен в дял на Ц. Л. и последната е осъдена да заплати на Д. А. и В. В. по 3969,75 лева за уравнение на дяловете им. С решение от 28.05.2012г. по гр.д.№88/2012г. на Окръжен съд – Ловеч, е потвърдено решение №3/10.01.2012г. на Районен съд – Тетевен, по гр.д.№329/2011г. С последното е отхвърлен искът на настоящия молител Д. А. срещу В. В. и П. В. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на същия недвижим имот в [населено място].
Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Молбата е за отмяна на влязло в сила през 2003г. решение на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК/2007г./ – поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, имащи значение за решаване на делото. В преписката се съдържа писмо на Районен съд – Тетевен, съгласно което гр.д.№96/2003г. е било унищожено след изтичане срока за съхранение съгласно заповед №13/2009г. Молбата е процесуално недопустима. Атакуваното решение /видно от отбелязването върху копието/ е влязло в сила при действие на ГПК/1952г./ и пределният едногодишен срок по чл.232,ал.1 е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви „е“ и „ж“ ГПК/отм./ – от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. С изтичане на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантия момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл.232,ал.1 ГПК /отм./. Освен това следва да се има предвид, че и при прилагане срока по чл.305,ал.1 ГПК молбата отново следва да се счита просрочена. Това е така, защото молителят Д. А. е бил ищец по иска с правно основание чл.108 ЗС по гр.д.№329/2011г. на Районен съд – Тетевен. Видно от съдебното решение по това дело с дата 10.01.2012г., той се е позовал в исковата молба на посоченото и в настоящата молба за отмяна писмено доказателство – договор за доброволна делба от 1928г. Оттук следва, че още при завеждане на това дело /2011г./ молителят е разполагал с посоченото доказателство. При това положение 3-месечният срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК е изтекъл много преди подаване на молбата за отмяна. За спазването на преклузивните срокове по чл.232,ал.1 ГПК /отм./, респ. по чл.305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 1420/12.02.2012г. на Д. Ц. А. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№96/2003г. на Районен съд – Тетевен.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: