Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 05.03. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 87 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. Н. срещу въззивно решение от 09.09.2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в. по гр.д. № 5295 /2012 г., с което е оставено в сила решение № ІІ – 54-203 /16.01.2012 г. по гр.д. № 2540 /2005 г. на Софийски районен съд, 54 с-в., с което са отхвърлени предявените от С. Е. Н. против П. С. П. искове по чл.42,б.„б” вр. чл.25,ал.1,предл.1 ДЗН, чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД и чл.43,ал.1,б. „б” ЗН – за обявяване на нищожност и унищожаване на саморъчно завещание от 21.02.1970 г., съставено в полза на П. С. П. от С. М. Н., починал на 29.03.1970 г., както и иск по чл.30 ЗН. – за намаляване на завещателните разпореждания до размера на необходимото за възстановяване на запазената част на бащата на С. М. Н. – Е. С. Н..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна П. С. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е изложил мотиви за неоснователността на исковете за обявяване на нищожност и унищожаване на саморъчно завещание.
Относно евентуалния иск по чл.30 ЗН въззивният съд е приел, че е погасен по давност : Съгласно ППВС № 7 / 1973 , т.3, б. г правото на иск по чл.30 ЗН се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието. Т.е релевантно е не узнаването от заветника за завещанието, а упражняването на правото за приемане на завещанието, в този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в решение № 24 /20112 по гр.д. № 407 2011 г. на ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Обявяването на завещанието по чл.27 ,ал.3 ЗН от назначения наследник е действие по приемането. В този смисъл е решение № 76 /2010 по гр.д. № 673 /2009, на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. решение № 208 /2012 по гр.д. № 820 /2011 г. на ВКС, І-во, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В случая П. С. П. е обявила завещанието, оставено от С. М. Н. по реда на чл.27,ал.3 ЗН на 22.10. 1970 г. и от този момент е започнал да тече давностен срок за предявяване на иска по чл.30 ЗН, който е изтекъл през 1975 г. Завещанието е описано като приложение на нотариален акт от 1975 г., с който ответникът се разпорежда в полза на ищеца. В. съд е изложил и други евентуални съображения, че ищецът е бил узнал за завещанието.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, свързани с иска по чл.30 ЗН :
1. Процесуалноправен – дали страната е длъжна да докаже отрицателен факт, когато има интерес от това. Жалбоподателят твърди, че въпросът е относно доказателствената тежест относно отрицателен факт при прилагане на чл.127,ал.1 ГПК от 1952 г.(отм.). Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 394 /10 по 1584 /2009, ІІІ г.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК по трудов спор, с което е прието, че работникът не носи тежестта да доказва твърдението си, че е останал без работа.
Този въпрос не е обуславящ, видно от изложеното по-горе, въззивният съд не е приел, че ищецът е следвало да докаже и не е доказал, че не е знаел за завещанието, а е приел, че ответникът е доказала, че е упражнила своето право да приеме завещанието по реда на чл.27,ал.3 ЗН през 1970 г. и че ищецът е узнал за завещанието от нотариална сделка от 1975 г., по която ищецът е страна, а завещанието е приложение.
2. материалноправен : откога започва да тече погасителната давност за предявяване на иск по чл.30 ЗН.
Жалбоподателят твърди, че като е приел че релевантно за погасяването по давност на иска по чл.30 ЗН е не узнаването от заветника за завещанието, а упражняването на правото за приемане на завещанието, въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в решение № 208 /2012 по гр.д. № 820 /2011 г. на ВКС, І-во, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че указанията на ППВС № 7 /1973 г. са доразвити – че узнаването на завещанието е фактически въпрос и съдът следва да го разрешава, като се съобразява с два критерия – 1) налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и 2) дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание. Жалбоподателят твърди, че съдът е цитирал това решение, но не го е приложил правилно.
Този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но той не го е разрешил в противоречие с посоченото решение, на което самият той се е позовал, а в съответствие с него, видно за изложеното за мотивите му. В. съд е съобразил и двата визирани в това решение факти – действието по упражняването на правата по завещанието и факта на узнаването от ищеца по настоящото дело.
Поради изложеното наведените основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са осъществени.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна П. С. П. за присъждане на разноски е основателно за сумата 1 000 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.09.2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в. по гр.д. № 5295 /2012 г..
Осъжда С. Е. Н. да заплати на П. С. П. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.