О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София, 02.05. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова гр. дело № 398 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба вх. № 1735 от 17.02.2011 г. от адв. Т. В. – пълномощник на Д. П. М. и М. Л. М., двамата от[населено място], срещу решение № 508 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 558 по описа за 2010 г. на Окръжния съд[населено място]. Касаторът поддържа, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като по този начин е постановила неправилен съдебен акт.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. В. – пълномощник на Д. Т. Б.. Ответникът по касационната жалба претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция, като представя доказателства за сторените такива в размер на 100 лева, а именно договор за правна защита и съдействие № 00091407 от 30.03.2011 г.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 230/14.03.2008 г. и решение № 127 от 24.10.2008 г. по гр. д. 6402/2006 г. по описа на Районен съд –[населено място] и вместо тях е отхвърлен предявеният от Д. П. М. и М. Л. М. против Д. Т. Б. иск за установяване на собствеността им върху площ от 141 кв.м., заключена от към ПИ 34 по линията, формирана от съществуващите на място стоманобетонни колове, започваща от втория кол, считано от улицата и завършваща в каменния зид в дъното на имота, а от към ПИ 33 с правата линия с дължина 34,70 метра, започваща от същия кол и завършваща в същия зид и че е допусната грешка при заснемането на кадастралната граница между ПИ 33 и ПИ 34 от кв. 2 по КРП на[населено място], област Русе, одобрен със заповед № 96/27.05.1990 г.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ обуславя допустимостта на касационното обжалване от цената на иска, като предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот, съгласно чл. 96, ал.1, т. 2 ГПК е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В първоинстанционното производство по настоящото делото е представено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на иска е под 5000 лева. Ето защо подадената от адв. Т. В. – пълномощник на Д. П. М. и М. Л. М. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Той следва да докаже, че претендираните разноски са действително сторени. Това е видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, в който е налице изрично отбелязване относно факта на заплащане на търсената сума.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1735 от 17.02.2011 г. от адв. Т. В. – пълномощник на Д. П. М. и М. Л. М., двамата от[населено място], срещу решение № 508 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 558 по описа за 2010 г. на Окръжния съд[населено място].
ОСЪЖДА Д. П. М. и М. Л. М. да заплатят на Д. Т. Б. от[населено място] разноски за производството пред Върховния касационен съд на Република България в размер на 100 лева.
Прекратява производството по гр.д. 398 по описа за 2011 г на ВКС, І г.о.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг три членен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: