3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София, 03.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 551 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 10 от 27.01.2012 година по гр.д. № 531/2011 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 391 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 185/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД, предявен от М. С. Д. от [населено място] против С. П. С. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание. В решението е прието за установено, че наследодателят на ищцата, починал на 16.09.2010 г., е прехвърлил на ответника на 27.08.2010 г. правото на собственост върху апартамент и гараж в [населено място] срещу задължение на приобретателя да поеме цялостната му издръжка и гледане, осигурявайки му спокоен и нормален живот, какъвто е водил и докато е жив при запазено доживотно право на ползване на прехвърлителя върху прехвърлените имоти. Към момента на изповядане на сделката, прехвърлителят е бил с диагноза „карцином на възходящата част на дебелото черво с метастази в двата лоба на черния дроб и лимфните възли” и след извършена през месец юни 2010 г. операция с цел избягване на усложнения, ускоряващи смъртния изход, който е бил въпрос на няколко месеца. Заболяването е било в напреднал стадии; неподлежащо на лечение, а след 13.08.2010 г. е започнал прием на наркотични болкоуспокояващи. Признаците на заболяването са били видими и различими и от неспециалисти, като ответникът, племенник на прехвърлителя е знаел за заболяването; бил е непосредствено ангажиран с процеса на лечение, с хоспитализациите на болния и провежданото оперативно лечение, а след м. юни 2010 г. е знаел и за напредналия стадии на заболяването; знаел е, че не подлежи на по-нататъшно лечение, както и прогнозирания близък смъртен изход. При така установените факти, въззивният съд е приел, че договорът за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане е сключен без основание, поради знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, предвид което е прогласил сделката за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд е постъпила от С. П. С. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросът „знанието на приобретателя за болестното състояние на прехвърлителя по един алеаторен договор предопределя ли и извод за знание за предстояща близка смърт на прехвърлителя и лишен ли е в този случай договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от основание”, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Приложени са решение № 148 от 12.02.1991 г. по гр.д. № 1448/1990 г. І г.о. ВКС; решение № 871 от 01.11.1996 г. по гр.д. № 453/1996 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 1042 от 29.12.2006 г. по гр.д. № 768/2005 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 660 от 26.09.1996 г. по гр.д. № 1080/1999 г. І г.о. ВКС; решение № 1040 от 11.10.1993 г. по гр.д. № 382/1993 г. ІІ г.о. ВКС и решение от 04.01.2007 г. по гр.д. № 2422/2005 г. на Софийски градски съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса съставлява ли превратното обсъждане на доказателствата, както и необсъждането на всички въведени от страните доводи и събрани доказателства съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че по така повдигнатия въпрос, въззивното решение е в противоречие с постановките на ППВС № 7 от 1965 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. С. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
Не е налице твърдяното нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд по въпросите следва ли съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и събрани доказателства в тяхната цялост, преценявайки ги съобразно правилата на логиката и по вътрешно убеждение. В съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивните жалби оплаквания относно преценката на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, излагайки мотиви защо възприема показанията на свидетелите, установяващи знание у ответника за предстоящия близък край на прехвърлителя и не дава вяра на свидетелите, които въпреки и уведомени за диагнозата му и имащи преки впечатления от състоянието му са се опитали да омаловажат здравословните му проблеми и съществуващите за тях признаци.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпроса знанието на приобретателя за болестното състояние на прехвърлителя по един алеаторен договор предопределя ли и извод за знание за предстояща близка смърт на прехвърлителя. Съгласно установената практика по приложението на чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД по отношение на договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни решения, съдът е приел, че договорът е без основание, тъй като е сключен в момент, когато се е знаело за тежкото заболяване на прехвърлителя с близък, неизбежен летален край; приел е, че смъртта е настъпила в срок, твърде близък до датата на договора, както и че нейното настъпване в този кратък срок е било несъмнено известно на приобретателя.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направени в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 3000 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 13.03.2012 г. с адвокат П. И. И. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 27.01.2012 година по гр.д. № 531/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. П. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 3000 (три хиляди) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: