2
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 131
София, 13.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2471/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2229/14.03.2018 г. на Р. Й. С. и Н. С. С., чрез адв. Й. Т., срещу определение от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 377/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателките за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение № 297 от 07.12.2017 г., с което е потвърдено решение № 208 от 07.04.2017 г. по гр. д. № 457/2015 г. на Кюстендилския районен съд за допускане на делба на поземлен имот и находящите се в него три самостоятелни сгради.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незакосъобразно с довод, че в производството за делба при обжалване на решението, с което тя се допуска или извършва, разноските се присъждат съобразно правилото на чл. 78 ГПК, а не съобразно това на чл. 355 ГПК, както неправилно е приел окръжният съд. При обжалване страната, която го инициира и губи делото, следва да понесе материалноправна санкция за неоснователно възбудения спор. При обжалване съделителите действат не в качеството едновременно на ищец и ответник по иск за делба, а в качеството само или на ищец или ответник, респективно или на въззивник или въззиваем. Цитирана е и съдебна практика на ВКС.
Ответниците по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са ангажирали писмено становище.
Жалбата е в срок /при условията на чл. 62, ал. 3 ГПК/, от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, като постановен в производство, решението по което подлежи на касационно обжалване, така е допустима.
За да остави без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният състав на окръжния съд приел, че доколкото в производството пред първата инстанция във фазата по допускане на делбата не са присъединени искове и не са повдигнати спорове относно правата на съделителите, както и относно други преюдициални за предмета на делото въпроси, то към спора за разноските приложение следва да намери нормата на чл. 355 ГПК, но едва при постановяване на решението във втората фаза, доколкото към този момент вече ще са определени дяловете на съделителите. Окръжният съд се е позовал на практика на ВС и ВКС, в т. ч. Постановление на Пленума на ВС № 7/1973 г. – т. 9, приемайки, че съгласно нея в първата фаза страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се извършва едва във втората фаза.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира обжалваното определение за неправилно.
Видно от отговора на исковата молба, както и самият окръжен съд е приел в решението си, но не е и в обжалваното определение, ответниците В. С. С. и Н. К. С. са оспорили правата на съделителите, като са претендирали изключителна собственост за себе си въз основа на възражение за придобиването им по давност. В подобен смисъл е било оспорването на първоинстанционното решение за допускане до делба пред окръжния съд, видно от въззивната жалба, с която е поискано, след като се отмени решението, да се допусне до делба само сградата с идентификатор 87062.7.103.1.
Независимо от горните фактически констациии, винаги когато съделител оспорва по пътя на обжалването съдебното решение по допускане или по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно изхода на спора по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК. Последното намира приложение за разноските в първоинстанционното производство, които са необходими за признаването и ликвидирането на съсобствеността, при липсата на спор относно съсобствеността и правата на съделителите и способа за извършване на делбата /в този смисъл са: определение № 4 от 06.01.2011 г. на ВКС II-ро г. о., по ч. гр. д. № 542/2010 г.; определение № 255 от 09.10.2013 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 563/2012 г.; определение № 83 от 24.04.2014 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 948/2012 г.; определение № 692 от 29.09.2014 г. на ВКС, III-то г. о., по ч. гр. д. № 4283/2014 г.; определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 6919/2014 г.; определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС, II-ро г. о., по ч. гр. д. № 6646/2014 г./. За разпределението на разноските по правилото на чл. 78 ГПК във въззивното и касационното производство е ирелевантно в коя фаза се намира делбеното производство и дали дяловете на съделителите са определени. Само пред първа инстанция е възможно разноските за адвокатско възнаграждение да се понасят от съделителите така, както са направени.
Окръжният съд е цитирал релевантната практика на ВС и ВКС, но погрешно я е възприел и приложил, което е довело и до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Искането за разноски за адвокатско възнаграждение е било своевременно заявено в писмения отговор, както и от процесуалния представител на жалбоподателките в устните състезания пред въззивна инстанция и е подкрепено със своевременно представени доказателства /договори за правна защита и съдействие със серия К, № [ЕГН] от 25.10.2017 г. и № [ЕГН] от 24.10.2017 г. – л. л. 21 и 22/, от които е видно, че адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. е било заплатено по всеки от тях в брой. Въззивният съд не се е произнесъл по това искане с решението си от 07.12.2017 г. Ето защо молбата за допълването му в частта за разноските, депозирана в срока за обжалването му, се явява основателна.
В производството по чл. 248, ал. 1 ГПК ответниците по молбата своевременно са заявили при евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в предвидения минимален размер, поради което настоящият състав намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Жалбоподателките са поискали да им бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на по 200 лева, но не са представили доказателства да са сторили такива и искането ще бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 377/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА решение № 297 от 07.12.2017 г. по в. гр. д. № 377/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА В. С. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], и Н. К. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], да заплатят на Р. Й. С. и Н. С. С., на всяка една от тях сумата от 600 /шестстотин лв./ лева разноски за въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: