О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София , 13.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. май две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4879/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 149 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. Видинският окръжен съд, след отмяна на решение № 21 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 1849/07 г. на В. районен съд, осъдил “А” Е. гр. В. да заплати на В. Е. К. 4 136.97 лева възнаграждение за транспортирането на м/к “М” от Х. до България, ведно със законната лихва от предявяване на иска, а до предявения размер от 5 869.09 лева отхвърлил иска и присъдил държавна такса, възнаграждения за вещо лице и разноски по делото.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби и от двете страни, които поддържат идентични доводи за допустимост на касационното обжалване. Въпросът дали наемането на ищеца на работа е на основание трудов договор, сключен с корабопритежателя, или по договор за изработка, е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се позовават и представят копия от решения по гр. д. № 17/08 г. и № 152/08 г., двете на В. окръжен съд. Неправилно били разрешени и процесуалноправните въпроси за предметните рамки на въззивното решение, които са определени от предмета на въззивната жалба, и за дължимото от въззивния съд отделно произнасяне по всеки един от обективно съединените искове.
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С първоинстанционното решение е прието, че не е установено да е налице трудово правоотношение между страните, тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а такъв не е представен по делото. С оглед твърденията на ищеца, че е бил член на екипажа на кораба, е обсъдено и приложението на Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя /от 2003 г./, издадена на основание чл. 88б от К. на търговското корабоплаване /КТК/. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата преди постъпване на работа с лицето се сключва трудов договор в писмена форма, който следва да съдържа точно определени реквизити. Прието е, че е налице облигационно правоотношение, възникнало от гражданскоправна сделка за извършване на конкретни правни действия и на определена работа и за постигане на определен резултат, а именно едноличният търговец /впоследствие дружеството-ответник/ е възложил на ищеца да участва в подписване на сделка за закупуване на плавателен съд и да участва като член на екипажа за транспортирането на закупения кораб по вода от Х. до България. За тази цел ищецът е командирован със заповед № 16А от 05.10.2006 г. на основание чл. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
При тази квалификация на съдебно предявеното право, която е изцяло дейност на съда, извършвана въз основа на въведените от ищеца обстоятелства и заявеното искане, районният съд е приел, че искът за заплащане на трудово възнаграждение и за обезщетение за забава върху това вземане, е изцяло неоснователен и го отхвърлил. Исковете за командировъчни пари, както и исковете за забава, са приети за частично основателни и с два отделни диспозитива на съдебния акт са уважени за периода от 06.10.2006 г. до 12.10.2006 г. – фактическият престой на ищеца в чужбина, и за времето на плаване от 13.10.2006 г. до 14.11.2006 г. Четвъртият иск за дължими средствата за храна е отхвърлен по съображения, че съгласно чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ те се включват в дневните пари за периода на командироването на лицето.
Срещу това решение са подадени въззивни жалби и от двете страни. В съответствие с правото на обжалване всяка е искала отмяна на съдебния акт в неизгодната за нея част на диспозитива. Затова правилно въззивният съд е възприел като предмет на своята решаваща дейност първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, след което е формирал собствени фактически и правни изводи и при установеното частично съвпадение с тези на районния съд, е отменил изцяло обжалваното решение и е постановил ново по съществото на спора.
С оглед на всичко изложено следва, че същественият процесуалноправен въпрос за предмета на въззивното решение е разрешен правилно, в съответствие със закона и с трайно установената съдебна практика, в т. ч. и с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По съществения за изхода на спора материалноправен въпрос за правната същност на възникналите между страните правоотношения, въззивният съд приел, че се касае за договор за изработка, при който изпълнителят на работата – ищецът, има право на възнаграждение, тъй като договорът е възмезден. За да се дължи такова е необходимо резултатът от работата да е предаден на възложителя на поръчката, както е в случая – корабът е предаден на ответника чрез наетия от него втори капитан. Изводът не се променя от факта, че това е станало след уговорения срок, който според заповедта за командировка е 20-дневен, считано от 06.10.2006 г., защото се касае за специфична работа, чието изпълнение в срок не зависи изцяло от волята на изпълнителя. Без значение е и доводът на ответника, че ищецът не е представил доклад за разходваните средства в срок, определен от НСКСЧ, тъй като последната е неприложима когато не е възникнало валидно трудово правоотношение, както е в случая. При липса на изрична уговорка за заплащане на възнаграждение за работата, съдът приел, че определеното от възложителя на работата възнаграждение в размер на 80 долара на ден според заповедта за командировка, е минимално такова и следва да бъде заплатено на изпълнителя, който се е съгласил с това, приемайки работата. Възнаграждението, което е за управление на плавателен съд, се дължи за всеки ден, през който работа е изпълнявана, а това е времето от 06.10.2006 г. до 14.11.2006 г., както и за 15 и 16.11.2006 г., или общо 42 дни в размер на 3 360 щатски долара, с левова равностойност към момента на постановяване на въззивното решение 4 136.97 лева. Липсата на забава за изпълнение на главното вземане, чиято изискуемост настъпва след покана, е обусловила отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Останалите претенции на ищеца въззивният съд приел за неоснователни, тъй като изпълнителите по граждански договори работят на свой риск и включват в цената на изработеното всички свои разходи, свързани с изпълнение на поръчката.
Предпоставките за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ не са налице.
Представените от страните съдебни решения са постановени по спорове между същия корабопритежател и А. А. и Ю. К. , които също както и ищецът по настоящото дело, са били членове на екипажа на кораба м/к “М”.
По делото на Ал. А. е прието, че между страните са възникнали облигационни, а не трудови правоотношения. Исковете за неизплатени командировъчни пари и изразходвани средства за храна са уважени, а искът за неизплатено трудово възнаграждение за периода на командировката е отхвърлен като неоснователен – гр. д. № 17/08 г. по описа на В. окръжен съд.
По делото на Юл. К. е дадено същото разрешение, както по сега разглеждания спор, предявен от Вл. К. – гр. д. № 152/08 г. по описа на същия съд.
При наличието на сходство между правопораждащите факти по гр. д. № 17/08 г., с тези по настоящия спор, е прието еднакво разрешение за източника на претендираните вземания – възникнали между страните облигационни, а не трудови правоотношения. Затова и исковете за неизплатено трудово възнаграждение са отхвърлени и по двете дела. Ето защо от решението, на което страните се позовават, не може да се направи извод за противоречиво решаване на повдигнатия въпрос. Действително, дължимото възнаграждение за извършената работа в единия случай е присъдено като командировъчни пари, а в другия – като цена по договора, но тя е определена в размера по командировъчната заповед от 80 щатски долара на ден за пътни, дневни и квартирни пари. Позоваването на заповедта е правилно, защото според пар. 4 от ПЗР на НСКСЧ ведомствата и предприятията могат да командироват по реда на наредбата външни експерти с доказан опит и висока квалификация в съответната област. Ето защо, макар да е отрекъл приложимостта на посочения нормативен акт, съдът е разрешил спора съгласно приложимия материален закон. Правилно е и разрешението, че с дневните пари се осигуряват средства и за храна, тъй като то съответства на чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ.
С решението по гр. д. № 152/08 г. се констатира пълно сходство, както в правната квалификация, така и в разрешението по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 149 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: