О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
гр.София, 25.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5761/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. А. Т. и на „М. б. за а. л. [фирма], които претендират да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 800 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4545/ 2013 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10314/ 2009 г. и като краен резултат „М. б. за а. л. [фирма] е осъдено да заплати на Е. А. Т. на основание чл.49 ЗЗД сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и дължими такси и разноски по делото, като за разликата до 50 000 лв искът е отхвърлен.
Касаторът Т. атакува решението в частта, отхвърляща иска. Обосновава искането си за допускане на касационно обжалване като поддържа наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по отношение на материалноправния въпрос (уточнен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за значението на даденото от пациент писмено информирано съгласие за рискове от предстояща оперативна интервенция, когато даването му е обусловено от предходна подвеждаща информация от лекуващия лекар. Освен това релевира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдения за неизвършено от страна на въззивния съд обсъждане на всички оплаквания в неговата въззивна жалба срещу първоинстанционния акт.
„М. б. за а. л. [фирма] обжалва въззивното решение в осъдителната му част. Релевира процесуалноправния въпрос (също уточнен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съставляват ли официален документ, съгласно чл.179 ал.1 ГПК, медицинските документи „епикриза” и „история на заболяването” и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването им, който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това формулира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК питанията „Приложен ли е правилно чл.51 ал.2 ЗЗД относно наличието или липсата на съпричиняване и в каква степен е същото?” и „Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.49 ЗЗД относно наличието или не на всички елементи от фактическия състав на деликта?”.
Всяка от срещупоставените страни оспорва жалбата на другата с доводи, че в съответната част няма основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При условията на евентуалност са изложени доводи за неговата правилност в частта, обжалвана от другата страна.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението са неоснователни.
Инстанцията по същество е установила, че ищецът е търпял оперативна интервенция в ответната болница, бил е опериран от лекар, работещ в нея по трудов договор. След оперативната намеса за отстраняване на дискова херния, той бил изписан преди да са били налице предпоставките за това, съгласно утвърдения медицински стандарт за дехоспитализация и добрата медицинска практика. Последвало влошаване на здравословното му състояние от възникнал епидурален вътрегръбначен абсцес. Наложително било извършване на нова операция, при и след която ищецът търпял значителни болки и страдания. Абсцесът се дължи на недостатъчно добре осъществената при ответника първоначална операция и преждевременното му изписване, което е довело до застрашаване на живота и здравето на пациента. Съдът приел, че неимуществените вреди следва да бъдат обезщетени от ответната болница, като възложител на работата на лицата от екипът, оперирал и изписал ищеца, чието поведение се явява пряка причина за вредите и е противоправно и виновно. Отхвърлени са възраженията на ответника за съпричиняване на вредите чрез неявяване на контролни прегледи, като е прието, че това поведение не е противоправно и че не стои във връзка с допуснатите от служители на ответника нарушения. По доводите на ищеца, че е бил подведен от лекуващия лекар (същият, който като служител на ответника впоследствие осъществил оперативната интервенция) относно необходимостта и спешността на лечението, въззивният съд посочил, че тези твърдения са в доказателствена тежест на ищеца. Тъй като не са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, а по делото има подписано от ищеца информирано съгласие за рисковете от операцията, такова противоправно поведение съдът не е установил.
С оглед тези мотиви на въззивния съд единственият релевиран от касатора – ищец материалноправен въпрос (за значението на даденото от пациент писмено информирано съгласие за рискове от предстояща оперативна интервенция, когато даването му е обусловено от предходна подвеждаща информация от лекуващия лекар), не обуславя въззивното решение. Съдът по същество не е приел за установено по делото, че лекуващият лекар е дал подвеждаща информация на ищеца относно наложителността на операцията, рисковете от нея и възможните вредни последици. Напротив, той е посочил, че в тази насока няма доказателства и поради това ищцовите твърдения за наличието на такива факти са отхвърлени. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационната инстанция контролира единствено правните му разрешения, доколкото във връзка с тях касаторът е повдигнал относим правен въпрос. В случая въззивният съд не е посочил, че не съставлява противоправно деяние даването на подвеждаща информация от лекуващия лекар преди пациентът да подпише информирано съгласие. Той е приел, че подвеждане не е имало и поради това въпросът какво е правното значение на такова подвеждане не е относим към правните му изводи.
Наведените в изложението на касатора-ищец доводи, че въззивният съд не отговорил на неговите оплаквания във въззивната му жалба, също не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. При решаване на въпроса да допусне ли обжалването, касационната инстанция взема предвид единствено правните разрешения, дадени от въззивния съд и доколко те противоречат на практиката на ВКС, по тях има противоречива практика или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В това производство е изключена проверката на законосъобразността на извършените от съда процесуални действия и доводите на касатора-ищеца за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения не могат да бъдат осъждани.
И по жалбата на ответника „М. б. за а. л. [фирма] няма основания за допускане на обжалването. По изложените и при обсъждане жалбата на ищеца съображения, неотносими в настоящето производство са питанията „Приложен ли е правилно чл.51 ал.2 ЗЗД относно наличието или липсата на съпричиняване и в каква степен е същото?” и „Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.49 ЗЗД относно наличието или не на всички елементи от фактическия състав на деликта?”. Това не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а са въпроси относно правилността на доказателствения анализ и фактическите констатации на въззивния съд. Те не подлежат на разглеждане в настоящето производство, тъй като не касаят конкретните правни разрешения, дадени в обжалваното решение.
Релевантен процесуалноправен въпрос е само питането съставляват ли официален документ, съгласно чл.179 ал.1 ГПК, медицинските документи „епикриза” и „история на заболяването” и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването им. Той обаче също няма значение за крайното решение на съда, тъй като е разгледан само във връзка със спора между страните дали ищецът е изписан афебрилен. Изводите на съда за некачествено извършена операция и преждевременна дехоспитализация не се опират на фебрилитета на пациента, защото в мотивите на решението изрично е прието, че нарушението се състои в неизпълнение на съответния медицински стандарт, включително неизвършване на контролни медико-диагностични изследвания и неопределяне на адекватен следболничен режим.
По тези съображения Върховният касационен съд приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 800 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4545/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: