О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София,15.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№332 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Филикон – 97” АД срещу определение №258 от 30.11.2018 г. по т.д.№1542/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Филикон – 97” АД срещу решение №48 от 12.02.2018 г. по в.т.д.№693/2017 г. на АС Пловдив в частта по обективно съединените искове по чл.59 от ЗЗД за суми, с които ответникът неоснователно се обогатил за сметка на „Филикон-97“АД: под формата на платени от дружеството работни заплати и осигуровки за управител на склад с държавни резерви – хранителни запаси в Пловдив, [улица] за периода от м.12.2010 г. до м. 05.2011 г.; под формата на платени от ищеца брутни работни заплати и осигуровки за пазач невъоръжена охрана на същия склад за същия период; под формата на платени от ищеца брутни работни заплати и осигуровки за 4 бр. лица – пазачи невъоръжена охрана на наета площадка в Пловдив, Кукленско шосе №17 по договор за наем от 24.04.2009 г., с наемател „Пловдивска консерва“ АД и наемодател „Балканкар-Рекорд“ АД за съхранение на петролни продукти /гориво/, собственост на ответната агенция за същия период;
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че в случая е предявен един иск по чл.59 от ЗЗД с размер на цената от 41 100.01 лв., тъй като вземанията произтичат от едно трайно установено фактическо положение, а претенцията за вземания по отделни пера представлява един иск.
Ответникът по частната жалба – „Пловдивска консерва” АД заявява становище за основателността й.
Ответникът по частната жалба – ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” навежда доводи, че частната жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че всяка от посочените три искови претенции на касатора, претендирани като обезщетение за неоснователно обогатяване от платени от дружеството през процесния исков период суми за опазване на предадените държавни резерви: платени брутни работни заплати и осигуровки на управител на склад за хранителни запаси и на невъоръжена охрана на склад за хранителни запаси и за охрана на площадка за съхранение на гориво, е с цена под посочената в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, което обуславя недопустимостта на касационното обжалване на решението по тези искове.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка /придобиването на имуществена облага или имуществени права или спестяването на средства/, обедняване на друго лице /намаляване на имуществото или пропускане на сигурно негово увеличение/, свързано с обогатяването /обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти/, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
В случая в исковата молба са въведени твърдения за осъществяване на няколко групи факти, с всяка от които се свързва наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищеца /съответно и с липса на основание за обогатяването и друг ред за защита/. Т.е. ищецът е въвел твърдения за наличие на няколко спорни права /очертани от въведените основания и исканията отправени до съда/, респективно са предявени няколко отделни искови претенции, вкл. и тези, по отношение на които е прието, че размерът на цената им е под посочения в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №258 от 30.11.2018 г. по т.д.№1542/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.