1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 28.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1108/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. В. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 70 от 18.02.2019 г. по гр.д.№ 360/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение на Висш адвокатски съвет от 30.11.2018 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на другия състав на Върховния касационен съд почива на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.88 ал.5 от Закона за адвокатурата (ЗА). Този текст следвало да се разбира в смисъл, че решенията на адвокатския съвет подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7 ЗА, а решението по жалбата също подлежи на обжалване пред ВКС. Според него всяко друго тълкуване засяга правото на достъп до съд и би създало заплаха за демократичния и правов ред. Счита, че принципът не може да е окончателност на решението на Висшия адвокатски съвет при липса на изрично указание в ЗА, че то е обжалваемо, а трябва да е обжалваемост на всяко решение, което ЗА не посочва изрично като окончателно. Аргументи „против” от прогласената от Конституцията независимост на адвокатурата според жалбоподателя не могат да бъдат черпени, защото съдебният контрол върху работата на адвокатурата е превенция срещу злоупотребата с власт. На тези основания моли обжалваното определение да бъде счетено за неправилно и да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред другия състав на ВКС е образувано по жалба на адвокат П. С. В., срещу решение № 1410 на Висшия адвокатски съвет, взето по протокол № 34 на заседанието от 30.11.2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. С. В. срещу решение № 819, обективирано в протокол № 16/ 16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – Варна. Другият състав на ВКС е приел, че Върховният касационен съд не е компетентен да упражни контрол за законосъобразност срещу това решение на Висшия адвокатски съвет. Такъв контрол е допустим само в изрично предвидените от ЗА случаи. Във всички останали случаи решенията на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно чл.134 ал.1 от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. В съответствие с този принцип е регламентираната в чл.88 ал.5 ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет, но решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи.
Така постановеното определение е законосъобразно.
Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че то почива на превратно тълкуване на разпоредбата на чл.88 ал.5 ЗА. Нормата предвижда изрично, че решенията на адвокатските съвети могат да се обжалват пред Висшия адвокатски съвет, но тя няма за цел да уреди въпроса с обжалваемостта на решението на Висшия адвокатски съвет по жалбата, видно от систематичното й място. Неоснователно възможност за обжалване на решението на Висшия адвокатски съвет се търси въз основа на препращането към чл.7 ЗА. Това препращане е само за реда, по който се обжалва решението на адвокатския съвет и няма отношение към въпроса за обжалваемостта на постановеното от горестоящия орган решение. Няма основание за промяна на трайно установената практика на Върховния касационен съд, според която на обжалване пред него подлежат само тези решения на Висшия адвокатски съвет, които ЗА изрично предвижда като обжалваеми (срв. определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 443/ 2019 г. и цитираните в него многобройни актове по същия въпрос). Правото на достъп до съд може да търпи ограничения и щом Конституцията дефинира адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, обикновеният законодател е в правото си да предвиди кои актове на нейните органи подлежат на обжалване пред съд и кои са изключени от обхвата на съдебния контрол. Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се произнася по жалба срещу решения на адвокатски съвети, не е предвидено в закона като обжалваемо и подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в определението на другия състав на ВКС, поради което няма основание то да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 70 от 18.02.2019 г. по гр.д.№ 360/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: