О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3934 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 17651 от 20.06.2016 г., подадена от С. Т. Ф. чрез адвокати С. Б. и М. Т. от АК – В. против въззивно решение № 642 от 14.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 711/2016 г. на ОС – Варна, ГО, ІІІ състав.
Ответникът по касация Л. О. М. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, ОС – Варна е отменил решение № 555 от 18.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 6873/2015 г. по описа на РС – Варна и вместо това е отхвърлил предявения от С. Т. Ф. против Л. О. М. иск да бъде прието за установено по отношение на Л. О. М., че на основание изтекла придобивна давност в периода 2002 г. – 2012 г. С. Т. Ф. е собственик на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1507.220.1.08 по актуалния КП на [населено място], с площ по скица 110 кв.м, с посочени в решението граници по същия КП, който имот е с административен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ведно с припадащите се идеални части от общите частни на сградата и с 30 кв.м. ид.ч. от терена, върху който е изградена сградата, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1507.220 по актуалния КП на [населено място], както и е отхвърлил предявеното от С. Т. Ф. против Л. О. М. искане по чл. 537 ГПК да бъде отменен КНА № 181 от 21.10.2014 г., том 2, н.д.№343/2014 г., с който е констатирано правото на собственост по давност на Л. О. М. върху процесната 1/2 ид.ч. от имот 10135.1507.220.1.08 по КП на [населено място].
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване в подкрепа на твърдението си, че е упражнявал владение върху процесната 1/2 идеална част от имота в релевирания период. Формиран е извод за неоснователност на иска поради отсъствие на елементите от фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС. Изложени са и съображения, че в периода 2002 г. – 2012 г. давност не би могла да тече за никоя от страните по делото, защото процесната 1/2 ид.ч. е била притежание на лице, което е починало без да са налице данни да съществуват негови наследници по закон, поради което и на основание чл. 11 ЗН собствеността върху тази част от вещта е преминала в патримониума на общината, в чиято полза са установени забраната по чл. 86 ЗС за придобиване на публична общинска собственост и мораториума по § 1 ЗД ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.) за придобиване на частна общинска собственост.
В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните въпроси :
(1) относно обема и пределите на правомощията на въззивния съд, визирани в нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК и приложението на служебното начало ;
(2) Въз основа на какви доказателства следва да се приеме за установен правнорелевантен факт – преки или непреки ? ; Може ли изводите на съда за придобиване правото на собственост от общината да се основават на предположения и на непреки доказателства ? Допустимо ли е съдът служебно да приеме за установено, че имотът, предмет на спора е частна общинска собственост без да има въведени от ответника такива твърдения и възражения и липса на доказателства за придобиването ? ;
(3) Относно предпоставките и момента на придобиване правото на собственост от общината чрез приемане на наследството по опис, както и за приложението на фикцията на чл. 48 ЗН ; Общината собственик ли е на имот, по отношение на който са налице предпоставките на чл. 11 ЗН, преди да бъде прието наследството по опис съобразно разпоредбата на чл. 61 ЗН ; По отношение на имот, за който са налице предпоставките по чл. 11 ЗН (за наследяване от страна на държавата или общината), но спрямо който не е извършена процедурата по чл. 61 ЗН, важи ли забраната по § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 107/2014 г.) и
(4) Ако съдът отхвърли предявения установителен иск за придобиване на собственост по оригинерен способ поради служебно прилагане на забраната по § 1 от ЗД на ЗС за придобиване по давност на имоти – частна общинска или държавна собственост, следва ли служебно да бъде отменен издадения в полза на ответната страна КНА за придобито по давностно владение право на собственост върху същия имот, ако от данните по делото е установено, че и по отношение на легитимиращия се с КНА собственик е налице забраната по § 1 от ЗД на ЗС ; В тази хипотеза и в съответствие с основното начало за равенство на страните в процеса (еднаквото приложение на закона спрямо двете страни), следва ли служебно приложената от съда спрямо ищеца забрана по § 1 от ЗД на ЗС, да е служебно приложима и по отношение на ответника, легитимиращ се като собственик по давностно владение на същия имот с КНА, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК ?
По отношение първите три групи въпроси се поддържа наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК) и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (противоречие с решения на ВС, постановени по реда на отменения ГПК), а по отношение на четвъртата група въпроси – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси.
Както е разяснено с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай предмет на делото е установяване правото на собственост на С. Т. Ф. на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС в периода 2002 г. – 2012 г. Решаващият мотив на въззивния съд, за да отхвърли иска кореспондира с въведения от ищеца придобивен способ и се състои в извода, че липсва основание да се приеме, че в релевирания период ищецът е упражнявал върху имота фактическа власт с белезите на владение – постоянно, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се свои вещта. Изложените от въззивния съд разсъждения по приложението на чл. 11 ЗН излизат извън предмета на делото и в този смисъл имат характера на правно мнение, без да имат обвързващо значение в отношенията между страните, а още по-малко – в отношенията на която и да е от страните с неучастващи по делото субекти. Същевременно нито един от поставените в изложението въпроси няма връзка с юридически проблеми, касаещи елементите от фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС, а са формулирани във връзка с правното мнение на съда. По тази причина същите нямат обуславящо значение за изхода на спора и не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Последното прави безпредметно да се обсъжда дали във връзка с някое от формулираните неотносими питания е налице допълнително основание от кръга на предвидените с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 20 лв. съгласно ДПЗС № [ЕГН] от 08.09.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 642 от 14.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 711/2016 г. на ОС – Варна, ГО, ІІІ състав.
ОСЪЖДА С. Т. Ф. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Л. О. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 20 (двадесет) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: