Определение №16 от 9.1.2019 по гр. дело №2542/2542 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16
София, 09.01.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2542/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 56135/ 23.04.2018 година на Л. К. П. от [населено място], заявена чрез адв. И. К. -САК срещу Решение No 1717 от 19.03.2018 година по гр.В.д. Nо 860/2018 година на СГС-ГК, ВО- IV „г“, по извършване на делбата на основание чл. 348 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.Навеждат се доводи за неправилно тълкуване и приложение на чл. 349, ал.1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК по въпроса относно точното приложение на чл. 349, ал.1 ГПК в хипотезата на делба между бивши съпрузи на неподеляем жилищен имот и възможността същият да бъде възложен на съпругата, на която е предоставено упражняване на родителките права по отношение на ненавършили пълнолетие деца, родени от брака , без значение кога същите навършват годините за пълнолетие. Не се сочат актове на ВКС, задължителна съдебна практика , нито актове на КС на Република България или актове на СЕС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касацията чрез адв.К.- САК, с който се поддържа, че липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 и на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на обжалваното решение, а по същество се взема становище , че въззивното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед предмета на делото- делба във втората фаза.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона – чл. 280, ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване , нито на чл. 280, ал.2 ГПК.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по извършване на делбата на неподеляем жилищен имот- апартамент в [населено място] чрез изнасянето му на публична продан. Прието е , че не може да бъде уважена претенцията на бившата съпруга Л. П. за възлагане на недвижимия имот по реда и на основание чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като родените от брака деца- К.- [дата на раждане] и А.- [дата на раждане] са навършили пълнолетие към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция- 14.07.2017 година.
Наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на закона са свързани с виждането на защитата на касатора , че фактът на навършване пълнолетие на родените от брака деца е ирелевантен за приложение разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК в хипотеза на делба на неподеляем недвижим жилищен имот между страни-бивши съпрузи , придобит от същите по време на брака им.
За да обоснове неприложимостта на чл. 349,ал.1 ГПК въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения по приложението на чл. 349, ал.1 ГПК дадени с т.5 на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС. Доколкото съдът е съобразил изцяло приложението на закона съобразно цитираната задължителна съдебна практика, то поддържаното с изложението на касатора искане за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е неоснователно.Не може да се приеме , че са настъпили промени на обществените отношения или е налице нова насока в практиката на съдилищата , която налага преразглеждане на разясненията по цитираното тълкувателно решение , поради което не може да се приеме и виждането на касатора за наличие евентуално на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК касаторът следва да посочи съответните актове на КС на Република България или на Съда на Европейския съюз / СЕС/ на базата на които актове се извърши преценката на етапа на селекция в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на цитиране и/ или представяне на съответните актове изключва възможността за преценка от страна на касационната инстанция.
Не може да се приеме наличие и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. „Очевидната неправилност “ като основание за допускане на касационното обжалване предполага порок на обжалваното решение , който сочи на грубо и явно нарушение на закона без необходимостта от съпоставка и преценка със задължителна или друга практика на съдилищата . Доколкото такъв порок не може да бъде констатиран в настоящия случай , то и искането да се допусне касационното обжалване на това основание не може да бъде уважено.
По направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски за производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Приложеният Договор за правна защита и съдействие 777588 от 18.06.2018 година на адв. К. – САК ( л.12) доказва размера на сумата , която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски , а именно в размер на 500 лв. ( петстотин лева ).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 56135/ 23.04.2018 година на Л. К. П. от [населено място], заявена чрез адв. И. К. -САК срещу Решение No 1717 от 19.03.2018 година по гр.В.д. Nо 860/2018 година на СГС-ГК, ВО- IV „г“, по извършване на делбата на основание чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА Л. К. П. от [населено място], съд. адрес [улица]No 137 ап.1 с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. К. Р. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] сумата 500 ( петстотин лева ) , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар