О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№132
гр. София, 23.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2767 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на І г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 79/2008 год. Русенският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.11.2007 год. по гр. д. № 3541/2007 год. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ц. К. Ц. от гр. Р. против Л. Л. Х. от с. гр. иск за изменение на постановените с влязло в сила решение мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето им К. Ц. Ц.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищеца Ц. К. Ц., чрез пълномощника му адв. С. В. Оплакванията са за неговата неправилност с молба за отмяната му и вместо това искът му бъде уважен.
В съдържащото се в жалбата и допълнителната молба към нея изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът се позовава на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита за съществен материалноправен въпрос този за изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК, по който въззивният съд се е произнесъл неправилно с оглед направеното от ответницата признание в тази насока, поради което и произнасянето по него по реда на касационното разглеждане на делото ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съображения в тази насока не са изложени.
Ответницата оспорва жалбата, като счита, че не е налице поддържаното основание за допустимостта на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли предявения от касатора иск по чл. 106, ал. 5 СК, въззивният съд приел, че настъпилата промяна в обстоятелствата, изразяваща се в сключване на друг брак на майката и установяване й поради тази причина в Г. , не се е отразила неблагоприятно върху интересите на детето, което да обуслови промяна на предоставените й за упражняване родителски права по отношение на него. Освен това, възможностите на бащата не са се подобрили до степен да полага необходимите за детето грижи, а ответницата е подпомагана в осъществяване на родителските права от нейната майка.
В настоящето производство касационната инстанция има правомощието да се произнесе само по наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, без да разглежда по същество спорния въпрос, което е предмет на касационното производство, ако такова се допусне.
Касаторът има интерес от допускане на касационното обжалване на въззивното решение, затова и той носи тежестта да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поддържаното основание по т. 3 не е налице – същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което основание обуславя излагане на съображения за значението му с оглед необходимост от тълкуване на законова разпоредба, ако тя е неясна или непълна, или липсва практика по този въпрос, или тя е неправилна и се налага изработване на нова. Изложените от касатора съображения по формулиране като съществен въпрос този за предпоставките за изменение на обстоятелствата, при които са постановени мерките по упражняване на родителските права, не изчерпват изискването на закона за посочване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, а представляват оплакване за неправилност, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил предявен на това правно основание иск, приемайки, че не са налице предпоставките на закона за неговата основателност. Следователно, правното основание на иска е различно от конкретния въпрос, при решаването на който следва да е налице и някоя от останалите предпоставки, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Ако се приеме за съществен процесуалноправен въпрос необсъждането от съда на данните по делото за признание от ответницата, че непосредствените грижи за детето се полагат от нейната болна майка, то по този въпрос следва да се обоснове какво е неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед позоваването на касатора на т. 3. Съображения за обосноваването на тази предпоставка за допустимостта на това основание за касационното обжалване не са изложени, а тежестта за това е на касатора, имащ интерес от допускане на касацията. Такива доводи не са изложени, а само е цитиран закона, което обуславя извода за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 183 от 16.05.2008 год. по гр. д. № 79/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от Ц. К. Ц. от гр. Р. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: