О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 30.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 303/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 13.11.08г., постановено по в.гр.д. № 551/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение от 16.05.08г. по гр.д. № 1680/07г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. П. П. и В. Б. К. , като наследници на Д. В. Б. , против ОСЗГ – гр. С. и Община С. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху лозе от 1, 500 дка, находящо се в землището на гр. С., местността “Б”. За да постанови решението си въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че наследодателят им е бил собственик на процесния земеделски имот – да го е владял от 1928г. до включването му в ТКЗС и да го е придобил по давност. Наред с това е прието, че представеното по делото извлечение от скица, в което името на наследодателя им е посочено като източна граница на имот, записан на лицето К. Л. Л. , не представлява документ за собственост, още повече, че по делото липсват данни от кого е изготвена скицата и за останалите характеристики на граничещия имот – квадратура и останалите три граници.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от от С. П. П. и В. Б. К. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – представлява ли по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗЗ старият картен материал писмено доказателство, удостоверяващо правото на собственост, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По отношение на първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване следва да се отбележи, че във връзка с поставения съществен въпрос обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателките решение от 03.07.08г. по гр.д. № 302/08г. на Бургаския окръжен съд, независимо от факта, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил уважен (прието е че наследодателят на ищците е придобил имота по давност), тъй като и в него е изразено становището, че представената по това дело скица (картен материал) не е годно доказателство, удостоверяващо правото на собственост. Ето защо същото не е налице.
Второто основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават жалбоподателките, би било налице, когато по него няма съдебна практика или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Наред с това във връзка с поставения въпрос съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. С оглед на казаното разглеждането на настоящия спор от ВКС с нищо няма да допринесе за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от С. П. П. и В. Б. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № І* от 13.11.08г., постановено по в.гр.д. № 551/08г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: