О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 13.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1403/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. И. и Г. И. И. от гр. П. срещу въззивно решение № 1* от 18.08.09г., постановено по гр.д. № 421/09г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен първоначалния иск в установителната му част и е отхвърлен насрещния иск с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 5 от 05.12.08г., постановено по гр.д. № 535/07г. на П. районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на А. А. И. и Г. И. И., че М. И. К., М. Н. К. и Н. Н. В. са собственици на дворно място с площ от 80 кв.м., представляващо северната част от УПИ ХХ-107 в кв.19 по плана на гр. П. на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 33/05г. Със същото решение въззивният съд е отхвърлил предявения от А. А. И. и Г. И. И. срещу М. И. К., М. Н. К. и Н. Н. В. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на посочената реална част от урегулирания имот по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 32/05г. лицето А. И. А. е признато за собственик по давност на УПИ ХХ-107 в кв.19 по плана на гр. П., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, а с нот.акт № 33/05г. същият и А. Х. А. са продали имота на ищците по първоначалния иск М. К. (която е била в брак с ищеца М. К. ) и Н. В. В северната част на дворното място продавачът, който е владял имота от 1977г., е построил още една жилищна сграда, която около 1980г. е дарил на първия ответник по първоначалния иск с неформален договор, който и понастоящем живее в нея заедно с втората ответница – негова съпруга. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответниците са придобили по давност тази жилищна сграда, но не и 80 кв.м. от дворното място, върху което тя е построена с оглед установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана, както и с оглед разпоредбата на чл.54а ППЗТСУ/отм./, поради което собственици на целия урегулиран имот са ищците по първоначалния иск по силата на договора за покупко-продажба.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивнният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – относно възможността да се придобият по силата на давностно владение идеални части от дворно място, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторите не са изложили никакви доводи във връзка с посочените предпоставки, а освен това поставеният от тях материалноправен въпрос няма отношение към изхода на спора, тъй като същите са претендирали, че са собственици по давност на реална част от урегулирания имот, а не на идеални части от него. Независимо от това във връзка с поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Ето защо следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
С оглед изложеното подадената от А. А. И. и Г. И. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 18.08.09г., постановено по гр.д. № 421/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: