5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1334
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3979 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя В. С., чрез процесуалния му представител адв. П. И., против въззивното решение № 237 от 21 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 241 по описа на окръжния съд в гр.Русе за 2015 г., с което е отменено решение № 143 от 10 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 6610 г. по описа на районния съд в гр. Русе за 2014 г. и вместо него е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение със С. К. К. от [населено място], К. е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и в тежест на дружеството са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в обжалваното решение по въпроси, които не са били посочени във въззивната жалба, а не е изложил съображения по оплакванията за ръководната функция на ищеца и за това има ли нова длъжностна характеристика. Касаторът счита, че при разглеждането на жалбата не е направен цялостен анализ на всички представени по делото доказателства за структурата на дружеството, обособените звена, длъжностните задължения на координиращия проектант и старши проектанта и пр. Не са излагани мотиви защо длъжността на ищеца не е ръководна, както и защо изводите на първата инстанция не са правилни, а приетото е в нарушение на задължителната съдебна практика. Касаторът сочи своите виждания за това какво повеляват правилата за определяне на ръководните позиции в организация: процесната длъжност е ръководна, защото е пряко подчинена на управителя и оглавява структурно обособено звено, както и ръководи обособен етап/дейност, което е възложено с длъжностната характеристика. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил приложимото при работодателя Ръководство по компетенции, в което се посочва заеманото място в структурата на дружеството и изискванията за заемането й. Като неправилен се сочи и анализът на длъжностната характеристика, както и несъобразяването от страна на съда, че на останалите длъжности в отдела не са възложени трудови функции по организирането, координирането и управлението на дейността. Твърди се, че неоснователно се приема, че водещият проектант ръководи само екипа по конкретната поръчка и от нея се определят неговите функции, а в действителност ръководната функция на ищеца се изразява във възлагане на екипа на конкретна работа, преценка за определяне на приоритета на поръчката, координиране на работата с другото звено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът С. К. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и излага доводи за правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд приема, че упражненото от работодателя право за прекратяване на трудовото правоотношение се основава на сключен договор за управление с нов управител, който в това му качество е имал право да подбере ръководния екип за постигане на заложените в управленската програма цели. Тъй като субекти по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ са служители, от трудовата функция на които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя, а длъжността като ръководна се определя от съдържащите се в трудовата характеристика трудови функции и мястото на длъжността в йерархията на длъжностите в съответното предприятие, след преценка на профила на длъжността „водещ проектант „механизми и морска техника” и на длъжността „старши проектант „механизми и морска техника”, съдът заключава, че длъжността, изпълнявана от ищеца водещ проектант не включва ръководни функции по управление дейността на съответния отдел. Сочи се, че водещият проектант, както и останалите специалисти в отдела са пряко подчинени на управителя, трудовите функции са до голяма степен идентични, а специфичните за длъжността на ищеца са организационни, но нямат отношение и не представляват ръководство на трудовия процес в отдела.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като самостоятелно не са обусловили изхода на спора.
На първо място се пита ръководна ли е длъжността, на която са възложени функции по организиране и координиране на трудовия процес на определено структурно звено в предприятието и осъществяване на връзката му с други отдели на предприятието. На този въпрос не може да се даде какъвто и да е отговор, тъй като въпросът е общ, а константната практика на ВКС изисква определянето на длъжността като ръководна да се основе на преценката на съдържащите се в трудовата характеристика трудови функции и мястото на длъжността в йерархията на съответното предприятие. В случая касаторът е посочил и е взел повод за въпроса си само от част от мотивите на въззивния съд, който оценява длъжността като не включена в ръководния екип на предприятието.
Вторият въпрос е изискванията за заемане на длъжност, посочени в други вътрешни актове на работодателя, освен в длъжностната характеристика, следва ли да се отчитат при определяне на длъжността като ръководна. Това твърдение на касатора се гради върху заявената в касационната жалба липса на произнасяне по Ръководството по компетенции на работодателя, в който вътрешен акт работодателят определя трудовите функции на служителите. Действително подобно произнасяне от страна на съда няма, независимо от позоваванията от страна на работодателя на такъв документ още с отговора на исковата молба, след което и с отговора на въззивната жалба, но правен въпрос в тази връзка не е поставен. Дори обаче такъв въпрос да беше поставен, следва да се има предвид заявеното от процесуалния представител на работодателя пред въззивния съд – не са излагани твърдения, че ръководството по компетенции е вътрешният акт, който определя дали една длъжност е ръководна или не, а че длъжностната характеристика е основаният документ, който определя ръководните функции на една длъжност, като всички останали вътрешни актове, измежду които и ръководството, дефинират и детайлизират ръководните функции. Видно от представените по делото длъжностна характеристика и ръководство по компетенции за длъжността, вторият документ детайлно описва посочените в длъжностната характеристика компетенции (работодателят описва поведението, необходимо или което следва да бъде придобито по съответната компетенция), изисквани при заемане на длъжността и за израстване. Не е ясно как този документ, ако беше обсъден от въззивния съд, би довел до промяна на извода му за характера на заеманата от ищеца длъжност, при положение, че само детайлизира част от изискванията за заемането на длъжността, посочени в длъжностната характеристика.
На последно място се пита как мястото на длъжността в структурата на предприятието определя ръководните й функции и те изключват ли общото ръководство, което се осъществява от управителите на дружеството. От една страна и тук изводите на въззивния съд самостоятелно не са обусловили изхода на спора, а от друга сочените от касатора решения на ВКС, обективиращи обвързваща съдебна практика, не сочат различен извод от възприетия от въззивния съд в случая. Така в решение № 422 по гр.д. № 1621/2009 г., ІІІ г.о., ВКС е определил съотвената длъжност като такава от ръководството на предприятието, тъй като заемащото я лице ръководи цялостния трудов процес в административното звено, което организира и контролира дейността по заплащане на труда в предприятието и е пряко подчинен на изпълнителния директор. К. съд не е заключил, че мястото на длъжността в йерархичната структура на предприятието, както и осъществяваното общо ръководство от страна на управителния орган, самостоятелно и единствено определят длъжността като такава по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Възприетото разрешение в цитираното решение на ВКС, по съществото на спора е дало основание на касационния съд в другото от цитираните от касатора решения – решение № 106 по гр.д. № 5857/2014 г., ІV г.о., да приеме процесната длъжност за ръководна, тъй като ищецът изцяло е изпълнявал ръководни, контролни и координиращи дейности по отношение на служители от шест отдела, и пряко е бил подчинен на изпълнителния директор.
С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените за касационното производство разноски от 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 237 от 21 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 241 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. К. К. с адрес в [населено място], [улица], вх. , сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: