Определение №135 от 4.3.2009 по ч.пр. дело №30/30 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 135
 
гр. София, 04.03.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 30 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” О. , гр. В. срещу определение от 20.10.2008г. по в. гр. д. № 585/2008г. на Апелативен съд Велико Търново, Гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на „С” О. , гр. В. против решение № 62 от 01.07.2008г. по гр. д. № 110/2005г. на Окръжен съд Велико Търново и е прекратено въззивното производство по отношение на тази въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, тъй като предметът на въззивната жалба са неправилните изводи на окръжния съд за погасено възражение за лошо изпълнение и следващия от това извод за дължимост на договореното възнаграждение в пълен размер. Според частния жалбоподател, ако искът за заплащане на възнаграждение бъде отхвърлен поради лошо изпълнение, „С” О. ще може да претендира по съответния ред връщане на сумата, събрана от РУСО по реда на ДОПК. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „К” О. , гр. Г. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане въззивната жалба на „С” О. , гр. В. против решение № 62 от 01.07.2008г. по гр. д. № 110/2005г. на Окръжен съд Велико Търново и прекрати производството по отношение на нея, Апелативен съд Велико Търново е приел, че тази въззивна жалба е процесуално недопустима, тъй като „С” О. обжалва мотивите на решението на първоинстанционния съд и след като решението, с което е отхвърлен предявеният срещу него иск, го удовлетворява, обжалване на мотивите е недопустимо.
Определението е правилно. Срещу решение № 62 от 01.07.2008г. по гр. д. № 110/2005г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „К” О. , гр. Г. срещу „С” О. , гр. В. искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнена работа по договор за изработка и обезщетение за забава, са подадени въззивни жалби от ищеца и от ответника. Законосъобразни и в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС на РБ, ОСГК са изложените от въззивния съд съображения, че мотивите на решението не подлежат на самостоятелно обжалване. Обстоятелството, че предмет на въззивната жалба на ответника по исковата молба са изводите на първоинстанционния съд относно възражението за лошо изпълнение, не обосновава извод за допустимост на въззивната жалба. Мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отделно обжалване. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на решението, в който съдът обявява подведените факти под правната норма. По отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, поради което те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението /диспозитива/. Въз основа на изложените съображения неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допустимост на въззивната му жалба поради това, че при уважаване на възражението за лошо изпълнение, „С” О. ще може да претендира по съответния ред връщане на сумата, събрана от РУСО по реда на ДОПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.10.2008г. по в. гр. д. № 585/2008г. на Апелативен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия друг тричленен състав с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар