6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място] ,20.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шести март,през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2593/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „ „ против решение № 186/28.06.2017 г. по т.д.№ 186/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43/ 27.01.2017 г. по т.д.№ 916/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от С. „ ФК „ иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на П. К. / бивш член на УС на С. / да заплати на ищеца сумата от 31 036,60 лева, с която неоснователно се е обогатил, за сметка на С.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в разрив с разпределението на доказателствената тежест в процеса и дължимото от ответника пълно и главно доказване на възраженията му по иска. Според страната, съдът се е позовал на предположения, а не на категорично установени по делото факти относно разходването на сумите,получени от ответника, от същия и в полза на С.. Напротив, съдът е възприел в тежест на ищеца и санкционирал последния за необорване твърденията на ответника , за разходване на получени от него средства на С., в полза на последното.
Ответната страна –П. К. – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че ответникът – бивш член на УС на С. – е усвоил средства на С. – изтеглени от банковата сметка на същото и получени в брой, като дължима наемна цена по сключен от С. договор за наем с трето лице, в общ размер от 31 036,60 лева.Твърди, че с тази сума ответникът се е обогатил, без основание, за сметка на С..Изрично е посочил, че срещу усвоените средства са доказани, респ. ищецът признава извършен в негова полза ,разход размер на 3 982 лева, съобразен при формирането на цената на иска. Ответникът оспорва иска, като твърди, че действията по разпореждане със суми на С. е извършил въз основа на сключен граждански договор от 01.02.2014 г., последващ договор за управление и контрол от 01.08.2014 г., а и при изрично упълномощаване от Председателя на УС на С., неоттеглено и до момента. Твърди, че получените суми е разходил за нуждите на тренировъчната дейност на Футболния клуб на С. / закупуване на екипи, топки, пособия и пр./ , за поддържане на стадиона, както и за охрана, медицинско обслужване и съдийски наряди по реализираните футболни мачове на клуба – разходи в общ размер от 17 419,88 лева. Друга част – 16 050 лв. – се твърди разплатена в полза на трети лица, в качеството на премии за 2014 г., за което ответникът твърди, че е опправомощен с изрично решение на УС от 26.02.2014 г.. Оспорва да е получавал наемна цена, дължима на С.. Ищецът е оспорил доказателствата на ответника, както следва : договорът за управление и гражданският договор са нищожни, като сключени от името на Председателя на УС , не и от УС в цялост ; договорът за управление е сключен от лице без представителна власт за ищеца, тъй като към момента на сключването му същото е било освободено от качеството Председател на УС; представените от ответника фактури не са издадени от лице с представителна за С. власт, не са представени в счетоводството му и респ. не са осчетоводени, поради което са непротивопоставими на ищеца.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел доказано усвоени от ищеца суми в размер на 32 236,60 лева , от които 1 200 лв. от наемна цена и 31 036,60 лева – изтеглени от сметка на С.. Приел е,че договорът за управление от 01.08.2014 г. е недействителен, но това е ирелевантно, с оглед правното основание на иска , и по същество съответства на същото, предвид субсидиарния характер на иска – изключва наличието на друг ред, на основание договорна отговорност, за претенцията на ищеца към ответника. Коментирал е доказаност на разходи в полза на С., в размер на 34 231,88 лева , с оглед което и отхвърлил иска, поради недоказаност на обедняване на ищеца, респ. обогатяване на ответника.
Във въззивната си жалба ищецът е обосновал довод за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, предвид кредитиране на документи за разпореждане със суми, неизходящи от ответника / посочени в същите други материално отговорни лица / ,поради което и не следва да се кредитират като установяващи направен от същия разход, с получените без основание средства, а за някои от фактурите и като неустановяващи разход в полза на С..Твърди,че самото неосчетоводяване на фактурите в счетоводството на С. изключва доказателствената им стойност за направен в негова полза разход.
Второинстанционният съд е потвърдил първоинстанционното решение, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, като допълнително е изложил мотиви по конкретните въззивни доводи на ищеца. Решаващи по характер са изводите му, че незаконосъобразността на конкретно действие / разпореждане / на ответника,поради липса на надлежно оправомощаване , е ирелевантна за настоящия спор, доколкото би била относима към претенция за вреди, но не и за неоснователно обогатяване. Приел е, че неоспорването на ведомостите за изплатени премии в полза на трети лица, досежно автентичността на подписите им, предпоставя доказателствено значение на документа като разписка за действително изплатени суми .По отношение някои от фактурите, за разпоредителни действия в полза на С. към трети лица, съдът е заключил, че след като ищецът не оспорва така направените разходи да са действително извършени и не сочи друг възможен източник на средства, чрез който да биха били извършени тези разплащания, вкл. със средства на посочените в документите материално-отговорни лица, л о г и ч н о е да се приеме за такъв средствата, изтеглени от ответника от банковата сметка на С. и доказано получените като наемна цена.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Какъв е характера на доказването при оборване твърденията на ищеца от ответника по иск с правно основание чл.59 ЗЗД ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 29 по гр.д.№ 1144/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Може ли въззивният съд да приеме за недоказани от някоя от страните в процеса факти, които са от решаващо значение по делото, за които първоинстанционният съд не е указал, че са в нейна доказателствена тежест ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 129 по гр.д.№ 7040/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС и 3/ Допустимо ли е, при липса на преки и надлежни доказателства, съдът да направи извод за наличие на факти и връзката между факти, в случай, че страната,в полза на която съдът е направил извод носи доказателствената тежест за установяването им по пътя на прякото и главно доказване ? – въпросът не е обоснован с посочен допълнителен селективен критерий.
Всеки от въпросите е предпоставен от извода на съда, че следва да кредитира и направени разпореждания в полза на С., въз основа на документи, непосочващи ответника, като техен съставител, в качеството на представител на С., договарящ по съответното правоотношение и наредил разпореждането, съответно и без доказателства, че разходът е извършен с изтеглените от ответника средства от банковата сметка на С. или получени като наемна цена. Въпросът е обвързан с касационния довод, че въззивният съд е кредитирал доказателства, неустановяващи сами по себе си разпореждане от страна на ответника, разпореждане в полза на С. и/ или разпореждане именно с доказано получените от ответника средства от сметката на ищеца и от наемна цена, т.е. доказателства в подкрепа на оборване твърдението на ищеца за обогатяване на ответника, за което именно последният носи доказателствената тежест. Относим към този касационен довод е въпрос относно доказателствената стойност на съобразените от въззивния съд доказателства, предвид вида на оспорването им от ищеца и съобразно подлежащото на доказване от ответника, респ. относно вида на доказването. Въпросът ,обаче, макар релевантен е фактологичен по своя характер , тъй като еднозначен отговор за дължимия начин на доказване, извън съдържанието на самите твърдения на страните и противопоставени на същите възражения от противната страна, респ. извън съдържанието на конкретния спор и конкретните доказателства, е невъзможен. Дори да би се приел удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросът отново не би обосновал основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий. Решение № 29 по гр.д.№ 1144/ 2010 г на ІV г.о. на ВКС / единствено цитирано в изложението / е постановено по правния въпрос: „за съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на получено без основание„ и касае иск по чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, а не субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, разгледан в процесния случай, нито касае вида на дължимото доказване, вкл. по фактическия състав на чл.55 ЗЗД. При това, фактическите състави на двата иска са напълно различни, независимо че принадлежат към института на неоснователното обогатяване.В доказателствена тежест на ответника, от значение в процесния спор – по чл.59 ЗЗД, е оспорване твърдението на ищеца за обогатяване, за сметка на обедняването на същия, т.е. доказване, че процесната сума не се намира в патримониума на ответника или ако се намира е на основание, изключващо общия правопораждащ за обедняването и обогатяването факт, т.е. правно основание необвързващо страните по спора, докато по чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД,в тежест на ответника е установяване правно основание за постъпването й в собствения на ответника патримониум,като правно основание обвързващо именно страните по спора. Не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формалното цитиране на разпоредбата, без обосноваване неяснота, непълнота или противоречие на конкретна правна норма, чието тълкуване да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, бидейки до момента противоречиво или макар непротиворечиво, явяващо се неправилно, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, които предпоставки също следва да бъдат обосновани.
Вторият от въпросите не кореспондира със съдържанието на въззивния акт, тъй като въззивният съд не е разместил доказателствената тежест, разпределена от първоинстанционния съд, правилно – според касатора, а и според настоящия състав, като не е приел за недоказани конкретни факти, намиращи се в доказателствена тежест на ищеца.От обстоятелствената част на изложението по този въпрос е видно ,че същият е предпоставен от извода на съда, коментиран по първия от въпросите, поради което и тук важи преждеизложеното, относно фактологичния характер на въпроса за конкретната доказателствена тежест на съобразените от въззивния съд писмени доказателства. Отделно от това, логичността на съждението на съда, относно единствено възможния произход на средствата, с които са извършени фактически доказани в полза на С. сделки по придобиване на стоки и получаване на услуги, е по начало въпрос, относим към обосноваността на съдебния акт, която, като основание за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не е в предмета на обсъждане и съобразяване в настоящата фаза на касационното производство.Необосноваността на общия селективен критерий изключва възможността и необходимостта от обсъждане на сочения допълнителен такъв , по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият от въпросите изобщо не е обоснован с допълнителен селективен критерий – обстоятелство , достатъчно за неразглеждането му, а и отново е фактологичен – отговорът му би бил предпоставен от конкретните твърдения и възражения на страните, вида и доказателствената стойност на събраните доказателства и основанието на иска.Тъй като същият е предпоставен от вече коментирания решаващ извод на въззивния съд, и тук важат изложените предходно съображения за относимост към евентуална необоснованост на съдебния акт, преценима в друга фаза на касационното производство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/ 28.06.2017 г. по т.д.№ 186/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: