О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 35
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1689/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 307 от 16.11.2012 г. по в.т.д.№ 482/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 781 от 19.05.20012 г. по т.д.№ 2580/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният срещу него от Д-М-С” Е., [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК, като е прието за установено в отношенията на страните дължимостта на вземане на ищеца по заповед за изпълнение № 5181/02.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 7953/2011 г. на Варненския районен съд за сумата 39 116.60 лв. – равностойност на 20 000 евро, представляваща задължение по договор за продажба на недвижими имоти по но.акт № 14/2009 г. на нотариус Ж. Т., вписан в СВ В. с акт № 18/2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е порочно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Д-М-С” Е. оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че предмет на въззивната жалба е решението на окръжният съд в частта му по възражението за прихващане на ответника по иска с насрещно негово вземане за пропуснати ползи в резултат на забавеното изпълнение на ищеца. Въведеното с жалбата оплакване е счетено за неоснователно по съображения, че със сключения между страните договор за възлагане на довършителни работи при договорена степен на завършеност по същество е предоговорен първоначално договорения по предварителния договор срок за изповядване на окончателния, който е изтекъл след крайния срок, до който се търси обезщетение за забава. Изложено е, че до изтичането му възложителят не може да търси отговорност за забавено изпълнение на строителя да въведе сградата в експлоатация, поради което възражението за прихващане е счетено за неоснователно поради липса на възникнало насрещно вземане.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивтното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, формулиран по следния начин: „Обвързва ли валидно длъжника за търсеното обезщетение за забава при положение, че договорът за възлагане на довършителни работи от 10.11.2009 г. е сключен от страните след като вече длъжникът е изпаднал в забава по предварителния договор на 17.02.2009 г., и за който въззивният съд е счел, че със сключването на този договор е предоговорен пърночалалният срок за изповядване на окончателния договор”.
Така поставеният въпрос не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването му би означавало ВКС да се произнесе по съществото на конкретния правен спор в закритото заседание, в което той се произнася само по допускане на касационното обжалване.
Не посочването на обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ съдействие от 12.02.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 307 от 16.11.2012 г. по в.т.д.№ 482/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д-М-С” Е. сумата 1 000 /хиляда/ лв., представляваща разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: