О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 19.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3810/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. А. от [населено място] срещу решение № 127 от 21.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 248/2018г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 47 от 15.03.2018г. по гр.д.№ 215/2017г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против А. М. М. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 2 с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ от 118.48 кв.м., като и на паркомясто /гаражна клетка/ № 3 с площ от 15.20 кв.м.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 19.07.2008г. до 30.06.2017г., когато бракът им е прекратен с развод. С нот.акт № 123/13.05.2009г. ищецът в първоинстанционното производство Р. С. А. е закупил посочения имот за сумата 89 330 лв. с включен ДДС, който е бил предмет и на предварителен договор за покупко-продажба от 17.04.2008г.
За да отхвърли предявения иск изцяло, въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е установил при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че сумата за закупуването на имота му е била дарена от неговия брат и е изплатена преди сключването на брака, а от друга страна е прието, че ответницата е провела успешно насрещно доказване за вложени при закупуването на имота средства, дарени ? от нейните родители, събрани на сватбата от роднини и от продажбата на златни накити.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Какъв е характерът на недвижимия имот, предмет на сключен предварителен договор преди встъпване на в граждански брак, в който страна е само единият от съпрузите, и договорената цена е изплатена преди сключването на брака с лични средства от купувача, но окончателният договор е подписан след брака и 2. Налице ли е в този случай трансформация на лични средства на купувача при придобиването собствеността върху имота, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата А. М. А. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
В случая поставените от касатора свързани въпроси не кореспондират на установените по делото факти и нямат отношение към съображенията на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск, посочени по-горе, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, нито по отношение на тях са налице допълнителните предпоставки, визирани в т.4 на посоченото тълкувателно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК други правни въпроси не са формулирани, а са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Не е налице и противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, отнасяща се до различни от настоящата хипотези.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в Р № 355 от 09.01.2012г. на ВКС, ІІ г.о. също е прието, че ако по силата на договор за покупко-продажба се придобиват вещи или вещни права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, вещноправният ефект се разпростира и патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на чл.19, ал.1 СК от 1985г./отм./. Липсва противоречие и с посочената практика, отнасяща се до задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора и да даде отговор на направените във въззивната жалба оплаквания, тъй като в случая тези изисквания са спазени. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 3000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 21.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 248/2018г. на Пловдивския апелативен съд.
О с ъ ж д а Р. С. А. от [населено място] да заплати на А. М. А. от същия град сумата 3000 лв./три хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: