О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1396
гр.София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1277/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. К. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 14439/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 7898/ 2010 г. и по този начин е признато за установено в отношенията между жалбоподателката и [фирма], че С. К. М. дължи сума в размер 12 101,93 лв – незаплатена топлинна енергия за период м.09.2002 г. – м.04.2008 г., законната лихва върху тази сума от 12.06.2009 г. до окончателното й изплащане и сума в размер 4 479,31 лв – лихва за забава за период 01.11.2002 г. – 14.04.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси валиден и допустим ли е съдебен акт, в който не са изложени мотиви по доказателствата и направените възражения на страните, както и до кой момент от развитието на първоинстанционното производство може да бъде направено възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК би била налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни и неясни закони или за да бъде тя осъвременена. Нито една от тези предпоставки не е налице. По повдигнатите въпроси законодателството е ясно, а съдебната практика – установена и уеднаквена по реда на чл.291 от ГПК. С решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че когато първоинстанционното решение е мотивирано, въззивният съд може да приеме тези мотиви за свои на основание чл.272 от ГПК. Така постановеният съдебен акт е валиден и допустим, като в този смисъл получава своя отговор първият повдигнат от жалбоподателката процесуалноправен въпрос. Вторият въпрос също има установен в съдебната практика отговор. Всички възражения, които се основават на факти, осъществили се преди подаването на отговор на исковата молба, трябва да бъдат направени с отговора. Ако не са направени и пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, те се преклудират и не могат да бъдат направени валидно в който и да е следващ момент от развитието на производството. Това важи и за възражението за изтекла погасителна давност – изрично в този смисъл решение на ВКС, І т.о. № 111/ 08.10.2010 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г. След като и по двата поставени от касатора процесуалноправни въпроса практиката е установена, то не може тези въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 14439/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: