О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 08.01. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4645/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д.,гр.София, чрез пълномощника му адвокат Н., срещу въззивно решение от 20.03.2014г. по гр.д. №16309/2011г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за наличие основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС са решени следните правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на азкона и за развитието на правото : допустимо ли е заветникът да предявява права за обезщетения, плодоползване и др. пред съд, които произтичат от завещаната му вещ, но се отнасят за период,когато завещателят е бил жив и самият той не ги е предявил. Дължи ли обезщетение онзи съсобственик, който ползва съсобствената вещ, в случая когато не е пречил на другия съсобственик и той ползва своята част от вещта, и последният не го е поканил да му осигури достъп.
Ответникът по касация Л. И. Д. – С. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено частично решение по гр.д.№829/2005г. на СРС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.31,ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Постановено е друго, с което В. Д. е осъден да заплати на Л. Д.-С. на основание чл.31,ал.2 ЗС сумата 5485,67 лева за период 01.02.2000г. – 01.08.2001г. – обезщетение за ползването на 7/9 ид.ч. от съсобствен апартамент, находящ се в сградата на [улица] на основание чл.86 ЗЗД сумата 735 лева. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че за исковия период страните по делото са съсобственици на процесния имот при квоти по 2/9 ид.ч. за ответника и 7/9 ид.ч. за ищцата. Последната е придобила 5/9 ид.ч. от тези 7/9 ид.ч. по силата на завещателно разпореждане по чл.16,ал.1 ЗН след смъртта на майката на страните – Е. Д.,поч.27.10.2001г. По силата на универсалното завещание ищцата е придобила вземането на завещателката от обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ. По делото е установено, че ответникът е ползвал имота през исковия период и към него още през 1998г. е отправено писмено искане по чл.31,ал.2 ЗС от ищцата и от завещателката да им заплаща обезщетение, равняващо се на пазарния наем. Той не е отговорил на поканата, нито е осигурил достъп до имота. Размерът на обезщетението е определен въз основа на заключението на техническата експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба и следва да бъде изведен от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените от касатора правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът не е посочил решения на ВКС, на които да противоречи обжалваното по поставените въпроси. Не е налице и поддържаното от него в допълнителна писмена молба основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По първия въпрос въззивният съд е съобразил установената съдебна практика /Р№544/2010г. по гр.д.№736/2009г., ІV г.о./, съобразно която поканата на наследодателя към ползващия имота съсобственик за плащане на обезщетение съобразно дела му, ползва и наследника. Веднъж направено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика /ТР№7/2012г., ОСГК/. Вземането за обезщетение за лишаване от ползване може да бъде придобито по силата на наследствено правоприемство. Ето защо и посоченото от касатора, че се касае за предявяване на чужди права е неотносимо към разглеждания случай. Вторият въпрос също не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото е решен в съответствие с практиката на ВКС – ТР№7/2012г., ОСГК. С това тълкувателно решение се приема, че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса, е установяването на твърденията, че касаторът е предоставил на ищцата общата вещ за ползване съобразно правата и.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева съгласно приложения договор от 23.07.2014г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2014г. по гр.д. №16309/2011г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. И. Д.,гр.София, да заплати на Л. И. Д. – С. разноски в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: