2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 15.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 979 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. Н., З. К. Н. и Д. Н. М. срещу определение № 29/14.02.2017 г., постановено по гр. дело № 382/2017 г. от състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд (І-во гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на осъдителната част на влязлото в сила решение от 06.01.2014 г. по гр. дело № 763/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
За да постанови обжалваното определение, съставът на І-во гр. отд. на ВКС е приел, че фактът на образуване на тълкувателно дело пред ВКС (в случая – тълкувателно дело № № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС) не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което молбата за отмяна няма необходимото съдържание, тъй като в нея липсва твърдение за наличие на годно основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Като неправилен се сочи изводът на съда, че образуваното производство по тълкувателно дело № 4/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Както е посочено и в мотивите към обжалваното определение, противоречива практика на ВКС е налице по въпроса, дали вече постановено последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязло в сила решение, е основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК за отмяна на последното. Поради това този въпрос е предмет на образуваното и висящо тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В съдебната практика, обаче никога не е имало съмнение, че фактът на образуването, респ. – висящността на тълкувателно дело пред някоя от колегиите на ВКС (независимо по какъв правен въпрос и по тълкуването и приложението на коя правна норма е образувано то), не попада сред никое от изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение. Това е така, най-малкото защото към момента на образуване на тълкувателното дело и по време на висящността му не би могло да се предвиди какъв отговор на поставения въпрос и какво задължително тълкуване на съответната правна норма би се дало с постановеното впоследствие тълкувателно решение, респ. – дали влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, би било в противоречие с него; като за разлика от касационното производство, в производството за отмяна на влезли в сила решения не е предвидена норма, аналогична на чл. 292 от ГПК, по силата на която ВКС да спре производството за отмяна до постановяването на тълкувателното решение. Освен това, преобладаващата практика на ВКС, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, е в смисъл, че и вече постановеното тълкувателно решение, не е и не би могло да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение – в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя и крайния извод в обжалваното определение – че подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, тъй като в нея липсва твърдение за наличие на годно основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29/14.02.2017 г., постановено по гр. дело № 382/2017 г. от състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд;
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.