О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.02.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 912/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3158/28.10.2013г.,подадена от Д. В. Ц.,чрез пълномощника му адвокат К. Б. А.,против решение №2660/05.07.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№323/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №10625/27.12.2012г.,постановено по гр.д.№2975/2011г. по описа на Районен съд [населено място] в частта,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. С. Д. срещу Д. В. Ц.,обективно съединени искове,с правно основание член 109 от ЗС и е постановено:осъжда Д. В. Ц. на основание член 109 от ЗС- да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на М. С. Д. имот,да премахне поставената от него метална врата на уличната регулационна линия и изградения метален навес в имота,както и да възстанови премахнатата от него част от оградата в имота,като потвърждава решението в останалата му част,с която е отхвърлен иска на М. С. Д. срещу Д. В. Ц. за премахване на стълбище в имота,като са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е незаконосъобразно,постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска отмяна в неговата осъдителна част.
Ответницата по касационната жалба М. С. Д.,чрез пълномощника си адвокат М. Б.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Постъпила е и касационна жалба вх.№3230/01.11.2013г.,подадена от М. С. Д.,чрез пълномощника й адвокат М. Б., против горепосоченото въззивно решение,в неговата част,с която се потвърждава решението на първоинстанционния съд,както и в частта му за разноските.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в неговата обжалвана част е недопустимо и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
По жалбата на Д. В. Ц.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата М. С. Д.,е придобила право на собственост върху описания в нот.акт №101/2003г. процесен поземлен имот,по силата на покупко-продажба,без да се продава заедно с него построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда,а за ответника Д. Ц. В. е посочено,че същият е собственик на първия етаж от построената в имота масивна жилищна сграда,по силата на договор за покупко-продажба от 26.05.1982г.,обективиран в нот.акт №10/1982г.Съдът е намерил за основателни претенциите на ищцата,насочени към защитата на правото й на собственост спрямо процесното дворно място, срещу всяко пряко или косвено въздействие,посегателство или вредно отражение върху обекта на собственост,което пречи,накърнява,смущава или ограничава допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение,като е осъдил ответника Д. Ц. да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на ищцата М. Д. имот,да премахне поставената от него на уличната регулация врата и изграденият метален навес в имота,както и да възстанови премахната от него част от оградата на имота.Съдът е посочил,че ответника като собственик на етаж,самостоятелен обект,от построената в имота жилищна сграда,съгласно предвиденото в член 64 от ЗС,може да ползва земята върху която последната е изградена,доколкото това е необходимо да използване на постройката според нейното предназначение,освен ако с акта,с който е придобил правото си не е предвидено друго,в противен случай правото на собственика се ограничава до ползване на такава част от мястото,върху която е построена сградата,която да осигурява нормален достъп на собственика до последната,използване по предназначението и нейното обслужване,както е в случая за ответника-собственик на първия етаж от жилищната сграда,изградена в собствения на ищцата имот.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че с паркирането на автомобилите си и изграждането на металния навес в имота,за който навес няма строителни книжа,пречи на собственика на имота-ищцата да ползва и реализира правото си на собственост в пълен обем.Съдът е приел,че променянето на вида на имота,собственост на ищцата,чрез премахване на оградата и поставяне на метална врата на уличната регулация,също нарушава правото й на собственост,изразяващо се в правомощията да определя в какъв вид да е последния,включително и поставянето на ограда на същия.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че /цитирам/:
„с въззивното си решение съдът се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.
На първо място,считаме,че не е налице процесуалната пречка по член 280,ал.2 ГПК,тъй като цената на иска видно от приложените към делото документи е 7390,35 лева,т.е надвишава сумата от 5000 лева и решението подлежи на касационно обжалване.
Решението с което бяха уважени обективно съединените искове да преустанови паркирането на автомобилите си в имота на ищеца,да премахнем поставената от нас метална врата и изградения метален навес и възстановим премахнатата от нас ограда.
Решението е незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.”
След което касаторът подробно описва какво е прието за установено от въззивният съд относно заявените от ищцата претенции,на какво е обосновал изводите си,включително и позоваването на последния на практика на ВКС,които изводи според касатора са неправилни.В подкрепа на тези свои касационни оплаквания,касаторът цитира съдебна практика на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК.
Видно от цитираната част от изложението на касатора,както и от цялото съдържание на последното,в същото липса формулиран правен въпрос,който е разрешен с въззивното решение и който е от значение за изхода на делото,обусловил правните изводи на съда.Напротив,касаторът само заявява,че е разрешен процесуалноправен и материалноправен въпрос,без да сочи и да формулира точно и ясно въпроса,а само се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен точно и ясно да формулира този правен въпрос,а ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните основание за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на М. С. Д.:
С решаващите си мотиви в тази част от решението си,въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на ищцата М. Д. по отношение на премахване на външно стълбище,водещо към етажа на ответника Д. В.,като е посочил,че същото не е незаконно,съществувало е към момента на закупуване на имота от ответника В.,описано в нотариалния акт от 1982г.,с който му е прехвърлен първия етаж от жилищната сграда.Съдът е стигнал до извода,че не се касае за самостоятелен обект на собственост,защото процесното стълбище е част от сградата,като ищцата следва да търпи това,тъй като е свързано с достъпа на ответника до етажа върху който има право на собственост и изграждането му е по одобрен архитектурен проект.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,депозирани с исковата молба от М. С. Д.,чрез пълномощника й адвокат М. Б.,се посочва като правно основание член 281,ал.1т.3 от ГПК и видно от съдържанието му,същото освен твърдения за недопустимост на решението,които са неоснователни,се съдържат касационни оплаквания срещу постановеното с въззивното решение.Тези касационни оплаквания обаче са различни от предпоставките за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ,ал.1 от ГПК.Това е така,защото оценката за законосъобразността на въззивното решение ще се направи след допускане му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Освен това, в изложението липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на делото,обусловил правните изводи на съда,а посочените като такива в края на изложението са напълно неотносими към решаващите мотиви на съда. /виж т.1 ТР №1/2009./Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2660/05.07.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№323/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: