О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 07.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4368/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Д. и Р. Б. Д. от [населено място], Б. област срещу въззивно решение № 3679 от 11.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 443/16г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1202 от 11.04.16г., постановено по гр.д.№ 393/15г. на Гоцеделчевския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че Ж. К. М., С. С. Д., И. Д. М., Т. Д. С. и П. К. К. са собственици по наследство от И. И. Д. на 7/27 ид.части от УПИ ІІ-279, в кв.27 по плана на [населено място] от 1990г. с площ от 1046 кв.м. и е изменен нот.акт № 61/2006г. в частта, с която касаторите са признати за собственици на 7/27 ид.части от имота.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото не е имало спор, че процесният имот е бил собственост по давност на И. И. Д., починал на 17.08.1975г., който е имал девет деца. Ищците в първоинстанционното производство и първият ответник са част от неговите наследници по закон, като ищците притежават по наследство общо 7/27 ид.части от имота. С нот. акт № 61/06г. ответниците са признати за собственици на имота на основание давностно владение, като във връзка с това им възражение съдът е приел, че те са почистили, оградили, засадили нови дървета и построили в имота нова вила едва след 2010г., като преди снабдяването си с констативния нотариален акт за собственост не са демонстрирали по никакъв начин пред другите наследници действия по своене на целия имот, а от този момент, до предявяването на установителния иск през 2015 г., не е изтекъл давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС от 10 години.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Има ли процесният имот характер на наследствен с оглед на факта, че наследодателят И. Д. е предал владението върху него пред смъртта си на своя син Н. Д.; 2.След като съдът е приел, че процесният имот е бил безстопанствен и не е бил стопанисван от никого от 1975г. до 2010 г., т.е. повече от 35 години, налице ли е прекъсване на давността и от кой момент; 3. Дали фактът на записване на имота в разписния лист към плана от 1990г. на името на бащата на ответника е индиция и очевидно афиширане на намерението за владение за себе си, а не като държател и 4. При установената фактическа обстановка, а именно че имотът е бил изоставен и пустеещ след 1975г. и само ответниците през 2010 г. са го завладели, докато ищците в нито един момент не са установили никакво владение върху него, следва ли съдът да приеме, че ищците са собственици на процесния имот на основание присъединена давност към общия наследодател И. Д., които са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Ж. К. М., И. Д. М. и Т. Д. С. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, като претендират разноски. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 са дадени разяснения, че посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не може да се отнася за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая, с оглед приетото от съда, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на ищците и на първия ответник и че те са придобили права върху него по силата на наследственото правоприемство, както и че преди снабдяването си с констативния нотариален акт за собственост по давност през 2006г. касаторите не са демонстрирали по никакъв начин да са завладели частите на другите наследници, поставените въпроси нямат отношение към решаващата воля на съда и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а се свързват с друга фактическа обстановка, каквато съдът не е приел за установена. Във връзка с втория и третия поставени въпроси за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според практиката на ВКС правото на собственост върху недвижим имот не се загубва с неупражняването на включените в него правомощия от собственика, а когато друг го придобие или собственикът се откаже от него по съответния ред и че сам по себе си фактът на записване в разписния лист на един сънаследствен имот само на името на един от наследниците, не води до извод за придобиване на наследствените части на другите наследници по давност, след като наличието на необходимите предпоставки за такова придобиване е опровергано от събраните доказателства по делото.
Освен това не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 3679 от 11.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 443/16г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: