О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр.София, 16.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №54 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е к. жалба от Великотърновска апелативна п. против решението от 14.10.2009г., постановено по в.гр.д. №471/2009г. на Великотърновски апелативен съд за оставяне в сила на решението от 03.06.2009г. по гр.д. №179/2008г. на Ловешки окръжен съд за уважаване на предявения от К. П. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. П. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от К. П. Б. срещу П. на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размер на сумата 8000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.215, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена на 25.06.2004г. по НОХД №5782/2002г. на Софийски районен съд.
Няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по релевираните въпроси от касатора: за критериите за размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди; за дължимостта на обезщетение за незаконно обвинение при конкретното водено срещу ищеца наказателно производство; за при необходимостта в решението да се изложат мотиви относно противоправното поведение, вредите и причинната връзка. По приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД има задължителна съдебна практика, която практика не се нуждае от промяна. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая такова друго обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението при данните за изхода на конкретното водено срещу ищеца наказателно производство, е частичното му оправдаване. По въпроса дали в този случай се дължи обезщетение, също има задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно ТР №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК ВКС, т.11, обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, е тежестта на тези, за които е осъден деецът, съответно с тези, за които е оправдан. С въззивното решение при определяне на обезщетението не е отчетено правно релевантно обстоятелство – частичното оправдаване, в противоречие с ТР №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК ВКС, т.11, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение от 14.10.2009г., постановено по в.гр.д. №471/2009г. на Великотърновски апелативен съд, по к. жалба на Великотърновска апелативна прокуратура.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: