О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1103/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. и С. Д. В. срещу въззивно решение № 1195 от 11.08.09г., постановено по в.гр.д.№ 507/09г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 95 от 10.01.09 г. по гр.д.№ 6076/07г. на Варненския районен съд, с което по иска на Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че Д. В. Д. и С. Д. В. не са собственици на реална част, с площ от 583 кв.м., от имот пл.№ 563 по ПНИ на селищно образувание “А. мак”, в землището на[населено място], кв.В. и с което е отменен нот.акт № 164/94г. в частта му, с която ответниците са признати за собственици имота на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение № 1036 от 10.12.03г. на ищците в първоинстанционото производство е признато право на собственост върху две ниви с обща площ от 10, 500 дка (в същото е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ), част от които е процесният имот, както и че на ответника Д. Д. не е било предоставено право на ползване с протокол № 4 от 11.03.1981г. на ИК на ОНС по реда на ПМС №1/1981г., от който същият черпи права върху имота, тъй като с него изобщо не е било взето такова решение. Наред с това е прието, че същият попада сред лицата, изградили стопански постройки в нарушение на съответния проект, за които съгласно сочения протокол е взето решение за последващо внасяне в ИК за разглеждане, каквото не са налице данни да е било проведено, нито са налице такива да е било взето решение за предоставяне право на ползване на ответника на отдадената му под наем земя.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с посоченото решение въззивният съд се е произнесъл по въпросите:1. до каква степен се разпростира съдебният контрол относно преценката на валидността на взетите решения на ИК на ОНС за предоставяне право на ползване на граждани и какъв е критерият за изграждане на правни и решаващи изводи в тази насока; 2. дали с оглед законосъобразността на строителството към датата на вземане на решението на ИК на ОНС жалбоподателят попада сред лицата, на които с решението на ИК е предоставено право на ползване;3. при липсата на надлежни и категорични доказателства в обратния смисъл, допустимо ли е съдът да изгражда правни изводи на свидетелски показания, предвид наличието на удостоверение за ползване, ползващо се с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и допустимо ли е да се извършва нова преценка в такава насока при положение, че към 1981г. е действал нарочен орган, който е изследвал въпроса за относно законосъобразността на построеното, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая, с оглед решаващите изводи на въззивния съд, посочени по-горе, поставените от касаторите въпроси не обуславят изхода на спора (вторият въпрос е по съществото на спора и отговорът му е свързан с конкретна преценка на доказателствата по делото, поради което същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване), а освен това във връзка с посочените предпоставки релевантни доводи не са изложени и същите във връзка с поставените въпроси не са налице, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане..
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1195 от 11.08.09г., постановено по в.гр.д.№ 507/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: