О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 18.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.10.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1603/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2146/16.02.108г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника му адвокат Д. С. С.,против решение № І-109/05.01.2018т. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1535/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №39/16.06.2017г. и Решение №60/03.08.2017г. за допълване на Решение №39/16.06.2017г.,постановени по гр.д.№236/2016г. по описа на Районен съд,гр.Ц.-за отхвърляне на предявените искове от [фирма],С.,за приемане за установено спрямо Е. С. С.,С. С. А.,Г. М. Б.,Д. М. А.,С. К. П.,Р. П. А.,М. П. А.,П. А. А.,А. К. А.-Р.,В. П. Х.,Л. К. Г.,Г. Г. Г.,С. С. Г. и Г. С. Г.,че ищецът е собственик на 4810 кв.м от поземлен имот с идентификатор 58356.502.25 по КККР на [населено място],целият с площ от 5 210кв.м,при описани в решението граници,допълнено с горепосоченото решение и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за придобиване на процесния имот по давностно владение.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба,чрез пълномощника си адвокат Е. М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират направените по делото разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,след като изрично е посочил,че във въззивната жалба на [фирма] срещу Решение №39/16.06.2017г. се изтъкват само съображения във връзка с придобивното основание,заявено при условията на евентуалност-за придобиване на спорния имот по давностно владение,по който довод първоинстанционният съд се е произнесъл само с допълнително решение №60/03.08.2017г.,като при това положение и с оглед липсата във въззивната жалба на доводи за неправилност на първоинстационното решение №39/16.06.2017г.,е стигнал до извода,че следва да се потвърди последното като правилно и законосъобразно,в тази връзка на основание член 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение,излагайки и свои такива.По повод доводите и възраженията,изложени във въззивната жалба за придобиване на процесния имот на основание давностно владение,съдът след анализ и преценка на ангажираните по делото от ищеца доказателства,е стигнал до извода,че от тях не следва категоричен и безспорен извод за осъществявано от дружеството спокойно,несъмнено и манифестирано давностно владение в посочения от последния период от време-от 1999г. до подаване на исковата молба-27.09.2016г.Съдът е отбелязъл,че от доказателствата по делото е установено,че ответниците са били въведени във владение на имота,след възстановяване на правото им на собственост върху същия по реда на ЗСПЗЗ,след което започнали да строят ограда на имота,премахнали намиращите се в същия бараки,предлагали същия имот за продажба на трети лица,за което е имало предложения за закупуването му.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че това разколебава и оборва твърдението на ищцовото дружество за придобиване на имота в резултат на 10 годишна придобивна давност,респективно твърдяна 5 годишна такава,което е останало недоказано.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът твърди,че/цитирам/:
„Материалноправните въпроси,които са решавани в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво от съдилищата/член 280,ал.1,т.2 ГПК/,както и са от значение за точното прилага не закона и развитие на правото/чл.280,ал.1,т.3 /от ГПК,са следните:
Какви са предметните предели на косвения съдебен контрол за законсъобразност върху решенията административните органи по възстановяване на собствеността/Поземлена комисия,респ.Общинска служба „Земеделие”/,при предявен иск за собственост,основан на земеделска реституция,по отношение на която има успешно проведена защита по жалба на наследниците с правно основание член 14,ал.3 ЗСПЗЗ и по която държавата е участвала в съдебното производство като трето лице,а след това този имот е прехвърлен на правоприемник на държавата?
Вида придобивна давност,която следва да се приложи по отношение на процесния недвижими имот,прехвърлен от държавата към държавно предприятие „Строителство и възстановяване”,после негова собственост при преобразуването му в търговско дружество и последващо включване в капитала на [фирма] като непарична вноска?Началният момент на започване на тази придобивна давност,както и налице ли е нейното прекратяване от ответниците-физически лица в производството?”
Във връзка с първия правен въпрос,формулиран от касатора в изложението му,се излагат доводи,че след като съдът не е осъществил инцидентен съдебен контрол върху решението на ПК,с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на А. С.,въпреки че няма такива оплаквания във въззивната жалба,по този начин според касатора въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения,изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото,като в тази връзка се е позовал на приетото с Тълкувателно решение №5/2013. на ОСГК на ВКС.Тези твърдения на касатора,освен че са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение/тъй като той сам посочва,че няма такива оплаквания във въззивната му жалба/,същите не обосновават такова противоречие,а напротив видно от приетото с решаващите мотиви на решение №39/16.06.2017г. по гр.д.№236/2016г. по описа на Районен съд,гр.Ц.,към мотивите на което въззивният съд препраща на основание член 272 ГПК,същото е постановено в съответствие с горепосоченото тълкувателно решение №5,в което изрично е посочено,че реституционното решение на ПК-П. е постановено на основание решение по член 14,ал.3 ГПК/след обжалване на отказа на ПК/,при която хипотеза съгласно тази задължителна практика на ВКС Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на такъв административен акт от или срещу държавата,когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол.
В останалата част от изложението си,във връзка със следващите два въпроса от изложението си,отнасящи се придобивното основания,заявено от ищеца,настоящ касатор,в условията на евентуалност,а именно за придобиване на процесния имот по давностно владение,така формулираните въпроси,също са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като не са обусловили правните изводи на съда.Това е така,защото изводът на съда е,че твърдението на ищеца за придобиване на имота в резултат на упражнявано давностно владение и в двете хипотези,е останало недоказано.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Е. С. С.,С. С. А.,Г. М. Б.,Д. М. А.,С. К. П.,Р. П. А.,М. П. А.,П. А. А.,А. К. А.-Р.,В. П. Х.,Л. К. Г.,Г. Г. Г.,С. С. Г. и Г. С. Г.,следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 2000 лева,съгласно приложения договор за правна помощ от 10.04.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-109/05.01.2018г. постановено по в.гр.д.№1535/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.С. да заплати на Е. С. С.,С. С. А.,Г. М. Б.,Д. М. А.,С. К. П.,Р. П. А.,М. П. А.,П. А. А.,А. К. А.-Р.,В. П. Х.,Л. К. Г.,Г. Г. Г.,С. С. Г. и Г. С. Г.,сумата от 2000 лева/две хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: