О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София 01.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и осми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 7352/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. А., [населено място], чрез пълномощника и адвокат П., срещу въззивно решение от 06.10.2014г. по гр. дело № 157/2014г. на Окръжен съд – Монтана. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за допускане на делба на жилище, придобито от съпрузите по време на брака и представляващо СИО. Изложените мотиви противоречат на събраните по делото доказателства. Решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно е прието, че изградената по време на брака пристройка към старата жилищна сграда няма статут на самостоятелно жилище и не представлява СИО. Сочат се ППВС №5/1972, ТР№44/1971г. и се прилагат решения на ВКС.
Ответникът по касация К. Х. К. оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№1308/2013г. на Ломския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. И. А. срещу К. Х. К. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор 44238.506.3082.1.1 по КК.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 1973г. и е прекратен през 1996г. поради развод. Собствениците на дворното място са родителите на ответника Х. и В. К.. Те са притежавали и построената в него къща на два етажа. С нотариален акт №135/1976г. те не са учредили право на надстрояване в полза на сина си – ответника по иска за построяване на втори етаж на къщата, тъй като този етаж вече е съществува и липсва предмет на суперфицията.Не е налице и право на пристрояване относно извършеното допълващо застрояване към втория етаж. Това застрояване има характер на подобрение, чрез него се разширява обема на правото на собствениците на съществуващата сграда – Х. и В. К..Пристроените помещения попадат под режима на чл.97 ЗС – те увеличават застроената площ на съществуващата сграда, но тъй като нямат самостоятелно съществуване, те следват режима на главната сграда, към която са трайно и неотделимо присъединени. С извършеното фактическо изграждане на допълнителни помещения към съществуващия втори етаж собственост на родителите/ страните по делото не са придобили собственост върху жилището, то не е станало част от СИО и не може да бъде предмет на делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК,ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е бил включен в предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В разглеждания случай изложеното от касатора по своята същност представлява касационни оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.Тези оплаквания не могат да послужат пряко като основание по чл.288,ал.1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Те са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение по чл.281,т.3 ГПК. Основният извод на въззивния съд е за нищожност на договора за суперфиция поради липса на предмет от една страна, а от друга, че извършеното фактическо разширение /допълващо застрояване/ на собствения на родителите на ответника втори етаж, не е довело до нов самостоятелен обект на правото на собственост, който да е станал СИО. Доколкото в изложението не са формулирани въпроси, касаещи тези изводи, а са развити касационни оплаквания, то не може да се допусне касационно обжалване на решението. Изброяването на решения на ВКС, вкл. и цитати от тях, не може да послужи за конкретизиране на правен въпрос, по който да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По тази причина и приложените съдебни решения не могат да се преценят като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.10.2014г. по гр. дело № 157/2014г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Ц. И. А., [населено място], да заплати на К. Х. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: