6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 22.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3756 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /озаглавена възражение/ на ЗК „Земеделец“ /н/, представлявана от ликвидатора Д. П. Д., срещу решение № 1180 от 02.06.2014г. по гр.д. № 891/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 14.10.2013г. по т.д. № 26/2012г. на Монтански ОС за отхвърляне на предявените от синдика на Кооперация „Земеделец“ /н/ против Кооперация „Земеделец“ /н/ и [фирма] иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за обявяване за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на Кооперация „Земеделец“ /н/ на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот.акт № 193 от 05.08.2004г. и нот.акт № 82 от 11.06.2004г., и иск по чл.34 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на получени недвижими имоти по тези сделки.
Касаторът излага фактите по делото, като поддържа, че по нот.акт № 193 и нот.акт № 82/2004г. и договор за покупко-продажба на земеделски инвентар и техника от 14.10.2004г. ответникът [фирма] е превел общо сумата 22500 лева и на същата дата – 11.06.2004г. касаторът е превел получената дума по сметката на съдия-изпълнител за погасяване на задължения към Бирена фабрика – Л. поради неизпълнение на договор от 2002г. за производство на пивоварен ечемик. Твърди, че в получената сума не е начислен ДДС. Поддържа, че във въззивното решение е прието, че [фирма] е погасил данъчните задължения на ЗК „Земеделец“ /н/ в размер на 5 483,96 лева за сметка на закупените сгради и инвентар, като съгласно договор за извънсъдебна спогодба дължимите суми, изразходвани от дружеството, свързани с дейността на кооперацията, са издължени в натура – със зърно и не са използвани за доплащания за сгради и инвентар, намиращи се в бивш стопански двор на кооперацията „Камиларника“. Моли посочените обстоятелства да бъдат взети предвид и да бъде постановено справедливо решение в полза на кооперацията. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата за прогласяване на нищожност и недопустимост на съдебните решения. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по предявения иск за нищожност на нотариални актове по чл.34 ЗЗД, както е посочено правното основание на този иск в исковата молба и в петитума на същата, а както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по непредявен иск, което прави решенията им недопустими по смисъла на ГПК. Твърди, че с решението си въззивният съд не се е произнесъл напълно и вярно по този въпрос, който е от значение за нищожността и недопустимостта на решението и е основание за допускане на касационното му обжалване. Поради това счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВКС, с тълкувателни решения на ОСГТК, както и с влезли в сила решения на ВКС по граждански и търговски дела, касаещи въпросите за допускане на касационно обжалване на съдебни решения. Позовава се на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и решение № 181 от 20.07.2012г. по гр.д. № 1321/2011г. на ВКС, ГК, III г.о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба, като поддържа, че е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е легитимирано да представлява Кооперация „Земеделец“ /н/. Счита, че съгласно чл.272а, ал.1 ТЗ от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност производството по ликвидация на дружеството в ликвидация се спира, а се прекратява от датата на влизане на решението по чл.630 ТЗ в сила. Поддържа, че докато производството по ликвидация е спряно, ликвидаторът не може да извършва действия, предвидени в Глава С., включително и да представлява дружеството – чл.272б, ал.5 ТЗ. Твърди още, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.1, т.3 и т.4 ГПК и не съдържа основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Синдикът на Кооперация „Земеделец“ /н/ Д. С. счита касационната жалба за допустима, тъй като е подадена от лице, което е правно легитимирано да я подаде, а по същество – основателна. Поради това моли касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от синдика на Кооперация „Земеделец“ /н/ против Кооперация „Земеделец” /н/ и [фирма] искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и чл.34 ЗЗД, въззивният съд е възприел решаващите мотиви на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Във връзка с доводите на въззивника – ищец е изложил съображения, че процесните сделки са били освободени доставки по смисъла на чл.33, ал.1 вр. чл.34, ал.3 вр. чл.57 ЗДДС /в редакцията, действаща към момента на сключването на сделките/ и при извършването им не е следвало да се начислява ДДС. С оглед на това е приел за правно ирелевантно записаното в нотариалните актове, че продажната цена включва и ДДС, доколкото такъв данък не се е дължал, а уговорената продажна цена е била действителната цена на продадените обекти без включен ДДС. Въз основа на показанията на свидетелката М. е приел, че още през 1995г. канцеларията, предмет на единия договор за покупко-продажба, е била разрушена, поради което срещу заплатената по този нотариален акт цена е прехвърлено право на собственост само върху метален навес № 11 и метален навес № 12, а по отношение на разрушената канцелария договорът за покупко-продажба е и нищожен поради невъзможен предмет, което се явява още едно основание за неоснователност на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Въз основа на неоспореното от страните заключение на тройната СТЕ е достигнал до извода, че не може да се приеме, че даденото по двете сделки от Кооперация „Земеделец” /н/ значително надхвърля по стойност полученото от него, тъй като продажната цена по единия от договорите е била по-висока от средната пазарна цена на обектите към този момент, а продажната цена на обектите по втория договор е била в размер на 83.19% от средната им пазарна стойност при несъответствие в размер на 3 062.56 лева, т.е. несъответствието на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не се явява значително, за да се приеме наличие на хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил, че по делото съществуват данни, че на 11.04.2004г. преди сключване и на двете сделки ответникът [фирма] е погасил данъчни задължения на ЗК „Земеделец” в размер на 5 483.96 лева, което е индиция, че действително заплатените продажни цени и по двете сделки са по-високи от тези, посоени в нотариалните актове.
Неоснователно е възражението на ответника по касация [фирма] за недопустимост на подадената касационна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.635, ал.3 ГПК в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. В настоящия случай към момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е бил в производство по ликвидация. Поради това в тази хипотеза на основание чл.635, ал.3 ТЗ в производствата по чл.649 ТЗ, каквото е и настоящото, длъжникът следва да се представлява от ликвидатора, който съгласно чл.269 ТЗ се явява негов законен представител. Този извод не се променя и в хипотезата, в която ликвидацията е прекратена по сила на влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ, тъй като в посочения случай правомощията на ликвидатора по извършване на ликвидацията се прекратяват, но същият като негов единствен законен представител продължава да представлява дружеството при условията на чл.635, ал.3 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаната в касационната жалба недопустимост на въззивното решение поради непроизнасяне по предявен иск за нищожност на нотариалните актове по чл.34 ЗЗД, каквото според касатора е посоченото правно основание на този иск в исковата молба и в петитума към същата. С исковата молба са предявени от синдика на Кооперация „Земеделец” /н/ искове за установяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелност на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран с нотариален акт № 82, том VIIА, рег. № 5380, дело № 799 от 11.06.2004г. на нотариус Д. М. – рег. № 393 на НК с район на действие – РС Лом, и договора за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран с нот. акт № 193, том IXА, рег. № 7344, дело № 1151 от 05.08.2004г. на нотариус Д. М., рег. № 393 на НК, с район на действие – РС Лом и за осъждане на ответника [фирма] да върне в масата на несъстоятелността и да предаде владението на получените по договрите недвижими имоти. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли именно по така предявените искове, като твърденията на касатора за предявяване на искове за нищожност на нотариални актове са в противоречие с формулирания в исковата молба петитум.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът се е позовал и на нищожност на въззивното решение, без да е изложил твърдения, обосноваващи такъв порок на съдебния акт. Нищожно е съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Такова е решението, което е постановено от ненадлежен или функциониращ в ненадлежен състав орган, което е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, което не е изготвено в писмена форма или не е подписано, което е абсолютно неразбираемо и волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези, поради което не е налице нищожност на въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си и в касационната жалба извън твърдението за нищожност и недопустимост на въззивния акт поради произнасяне по непредявен иск, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
По изложените съображания настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1180 от 02.06.2014г. по гр.д. № 891/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделец” /н/, [населено място], представлявана от ликвидатора Д. П. Д., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 1 000 лева /хиляда лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаградение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: