О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 06.01..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1147/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Щ. К. и Г. Щ. К. от гр. В. и на О. Б. срещу въззивно решение № 132 от 17.04.09г., постановено по в.гр.д. № 408/08г. на Д. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Първите двама жалбоподатели обжалват решението в отхвърлителната му част, а третият – в неговата уважителна част.
С решение № 59 от 31.03.08г., постановено по гр.д. № 198/07г. на Б. районен съд е отхвърлен като неоснователен иска на А. Щ. К. и Г. Щ. К. против ОСЗГ гр. Б. и на О. Б. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на А. Н. К. да възстановят правото си на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. О., Д. област – нива с площ от 40 дка в м.”П” и нива с площ от 9, 625 дка в м.”К”.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 9, 338 дка до 9, 625 дка и е отменил частично същото, като вместо него е уважил иска за 21, 173 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. О.. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са наследници по закон (внуци) на А. Н. К. , починал през 1951г., който е притежавал 159, 500 дка земеделска земя, от която 138, 327 дка са възстановени на неговите наследници и на трети лица, поради извършени от наследодателя в тяхна полза разпоредителни сделки, като е останала невъзстановена 21, 173 дка земеделска земя, по отношение на която искът е приет за основателен. За да обезсили частично първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че претенцията е за нива с площ от 9, 338 дка, а не от 9, 625 дка.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите А. К. и Г. К. поддържат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение е в противоречие с решение № 189 по гр.д. № 2219/03г. на ВКС.
Жалбоподателят О. Б. също сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като се позовава на противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, както и на противоречие на последното с решение № 3 от 03.01.08г. по гр.д. № 969/07г. на Софийския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретно дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между въззивното и представените от касаторите решения (в решението на ВКС е прието, че съдът изгражда своите изводи, като преценява всички доказателства по делото, а в решението на СОС, че правопораждащият фактически състав на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ включва принадлежността на правото на собственост към имуществото на наследодателя и наличие на наследствено правоприемство) не е налице, а постановените по настоящото дело първоинстанционно и въззивно решение не формират съдебна практика, тъй като не са влезли в сила и същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо следва да се приеме предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не са налице.
С оглед изложеното подадените от А. Щ. К. и Г. Щ. К. и на О. Б. касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 132 от 17.04.09г., постановено по в.гр.д. № 408/08г. на Д. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: