О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 26.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4646/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 17.06.08г., постановено по гр.д. № 4207/07г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. е отменено решение от 15.11.07г. по гр.д. № 11632/03г. на Софийския районен съд и вместо него е осъдил ”З”А. , гр. Н. да заплати на основание чл.200 КТ Б. И. П. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване –“вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен”, както и сумата 1240,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за лекарства/ за периода 28.03.00г. до 28.03.03г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.03.03г., до окончателното им изплащане, както и 495 лв. разноски. Прието е, че ищцата е работила повече от 30 години в ответното предприятие и в резултат на извършваната работа е заболяла от посоченото заболяване, което с експертно решение № 71 от 28.03.2000г. на Д. комисия е признато за професионално. Прието е също, че предпоставките на чл.200 КТ за уважаване на претенциите до посочените размери са налице, след като вследствие на професионалното заболяване работникът или служителят е претърпял вреди, а не само при наличие на временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ”З”А. , гр. Н. с оплаквания за недопустимост неправилност, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – по приложението на чл.200 КТ, чл.52 ЗЗД и чл.188, ал.1 ГПК/отм./, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че обжалваното решение в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди не е постановено в противоречие с дадените в ППВС № 4/75г., т.6 задължителни разяснения, тъй като последните се отнасят за имуществени вреди, произтичащи от разлика между трудово възнаграждение и пенсия, а в случая е присъдено обезщетение за направени разходи за лекарства. Не е налице противоречие и с ППВС № 4/68г., в т.7 на което е прието, че когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер, тъй като в случая такива доказателства са събрани – свидетелски показания и заключение на вещо лице, изготвено на база медицинската документация. Липсва и противоречие с незадължителната практика на ВКС, на която се позовава касаторът – решение № 1* от 09.11.2000г. по гр.д. № 488/00г. на ІІІ г.о., в което е прието, че не се дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, изразяващи се в пропуснати ползи, за бъдещ период от време до достигане на пенсионна възраст, ако не е доказана трайна нетрудоспособност, тъй като в случая се касае за други претенции. Същото се отнася и за решение № 323 от 20.05.98г. по н.д. № 152/98г. на ІІ н.о., в което е прието, че изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, доколкото в обжалваното решение не направено някакво различно тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочените изисквания са спазени. Ето защо не е налице и посоченото в чл.280, ал.1, т.2 основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от ”З”А. , гр. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат З от САК сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 17.06.08г., постановено по гр.д. № 4207/07г. на Софийския градски съд, ІІд г.о.
О с ъ ж д а ”З”А. , гр. Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат З от САК сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: