О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София, 10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 211/10г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Н. от гр. В. срещу въззивно решение № 1* от 12.11.09г., постановено по в.гр.д. № 1072/09г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото въззивният съд е отменил решение № 1* от 23.04.09г. по гр.д. № 8025/07г. на Варненския районен съд, ХІV с-в и вместо него е осъдил на основание чл.108 ЗС Н. Д. Н. и Р. Х. Н. да предадат на И. Л. П. – М. , Т. Б. К., М. И. К. , Т. Д. К. , С. В. С. , Д. П. С. , Е. Г. Р. и Г. К. С. владението върху таванско помещение № 4 с площ от 62,30 кв.м., обособено в подпокривното пространство на жилищната сграда с административен адрес гр. В., кв. Аспарухово, ж.к. Дружба бл. 10, пригодено за жилище с леки строителни прегради.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство от 1991г. са собственици на апартаменти посочената жилищна сграда, в която след построяването й са обособени четири жилищни помещения в подпокривното пространство. За преустройството не са издадени съответни строителни книжа и не е извършена процедура по промяна на предназначението на общите части като процесното помещение не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост. Ответникът Н. Н. е бил настанен в същото със семейството си на основание чл.1, ал.2 и чл.18, ал.2 ЗНО за срок до 30.05.1992г. в качеството му на работник в държавна фирма ”Варненска корабостроителница”, която е напуснал преди повече от 5 години. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесното помещение е собственост на ищците, тъй като представлява обща част, която следва собствеността на отделните самостоятелни обекти в сградата и че ответниците го владеят без основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В случая касаторката не е посочила конкретените правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наред с това същата не се позовава на никаква съдебна практика.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая не е посочен обуславящ изхода на спора правен въпрос, нито са изложени някакви релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Р. Н. Х. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 12.11.09г., постановено по в.гр.д. № 1072/09г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: