О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 04.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4640 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 364 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 388/2008 год. Русенският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.03.2008 год. по гр. д. № 6298/2007 год. на Русенския районен съд, с което е развален до размер 4/6 ид. ч. сключения на 19.12.96 год. с нот. акт № 61/96 год. договор за прехвърляне право на собственост върху описания в него апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, по предявения от прехвърлителката Л. Б. А. против В. С. А. и Р. П. А. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответникът В. А. , чрез пълномощника му адв. Ем. М. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност и необоснованост на изводите на съда за неизпълнение на поетите по договора задължения. Моли същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали са налице основанията за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Предпоставките за това в случая не са налице, поради следните съображения:
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, касае прилагането на погасителната давност за предявяване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя. Същият счита, че този въпрос е решен в противоречие на практиката на ВКС, но такава не е приложена, нито посочена от касатора. Действително, доводът за погасяване на иска по давност с оглед неупражняването му в период по-дълъг от пет години, е поддържан от касатора и по него въззивният съд е изложил съображения за неоснователността му с оглед характера на поетото задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и неговата продължителност до края на живота им. Поради неоснователността на възражението за погасяване по давност на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и установеното от събраните доказателства неизпълнение на задълженията от страна на ответниците, предявеният иск е уважен и договорът е развален до размера на притежавания от ищцата дял от 4/6 ид. ч. от имота.
Следователно посоченият от касатора въпрос действително се явява съществен за изхода на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съгласно условието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такава практика не само не е посочена, но е представено решение № 443/98 год. по гр. д. № 89/98 год. на ВКС, което е в подкрепа на направените от съда изводи относно непогасяване на иска за разваляне поради неизпълнение на договора за издръжка и гледане за последните пет години преди предявяването му, с оглед характера и изискуемостта на вземането за дължимите грижи и издръжка ден по ден, чието неизпълнение представлява нов правопораждащ юридически факт за правото за разваляне на договора. И тъй като това неизпълнение за този период е налице, то и искът е уважен.
Не е налице и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационното обжалване, това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – изложените от касатора съображения относно утвърдена при други социално-икономически условия съдебна практика по въпроса за погасителната давност на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не могат да бъдат споделени. Същността на задължението за издръжка и гледане не е обусловено от социално-икономическата обстановка, а изхожда от специфичния алеаторен характер на този вид договори и волята на страните да го сключат. Поради това и не е налице разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, както поддържа касатора, а обстоятелството, че договорът между страните е сключен през 1996 год. не изключва качеството на прехвърлителката на кредитор на поетите по него задължения от ответниците във всеки един последващ момент, дори и след изтичане на пет години да търси тяхното изпълнение, респ. да иска развалянето му поради това неизпълнение. Ето защо и не е налице обосноваване на значението на въпроса за давността за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид наличието на съдебна практика, която не е необходимо да се променя, нито е налице необходимост от тълкуване на правни норми. Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 364 от 19.06.2008 год. по гр. д. № 388/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: