Р Е Ш Е Н И Е
№ 336
гр. София, 16.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1416/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на “П”О. , гр. Х. срещу въззивно решение № 500 от 01.02.2008г. по в.гр.д. № 638/07г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е оставил в сила решение № 313 от 30.07.07 г. по гр.д. № 1256/06 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от “П”О. , гр. Х. иск по чл.13 ПУРНЕС /отм./ за отмяна на решения № 1 и № 3 от 06.07.06г. на О. с. на етажните собственици на Търговски комплекс “Г” – гр. Х..
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик на три имота в търговски комплекс „Градски хали“- Х. , а именно: „Сутерен“-обособена част от обекта и два магазина № 1 и № 2, закупени с договори от 10.03.06 г. и от 13.04.06 г., заедно със съответната (не е посочена точно) идеална част от общите части на сградата за всеки един от закупените обекти. На 06.07.06 г. общото с. на етажните собственици е приело решение № 1, съгласно което разходите между съсобствениците, свързани с използването и поддържането на общите части следва да бъдат разпределяни въз основа на дяловото участие на всеки един в общите части на сградата и решение № 3, съгласно което следва да се изпратят предупредителни писма – покани за издължаване на неизплатени суми от общите разходи на сградата и в случай на не плащане да се предприемат действия по снабдяване с изпълнителен лист. Разходите за управление на общите части за м. март 2006 г. са в общ размер на 2 283 лв., а за м. април 2006 г. – 2239 лв., като на ищеца са начислени съответните задължения за тези месеци. В общите разходи били включени разходите за абонамент, поддръжка и ел.енергия на панорамния асансьор, както и на асансьора, достигащ до сутерена. Панорамният асансьор обслужва двете помещения на ищеца на партерния етаж, но не достига до сутерена. В сградата има и друг асансьор, който достига до нивата на партерния и сутеренния етаж и може да бъде използван от пътници и за превоз на товари. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като атакуваните решения на ОС на ЕС не са в противоречие със закона, а съдът не е компетентен да преценява тяхната целесъобразност. Наред с това е прието, че в компетенциите на общото с. е да вземе решение дали да освободи обитателите на долните етажи от разноски за асансьор и след като то не е взело такова решение, всички собственици, съобразно дела си следва да поемат разноските за поддържането и обслужването на асансьорите в сградата, още повече, че те биха могли да се ползват, както от ищеца, така и от неговите клиенти.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.1 ПУРНЕС/отм./, според която необходимите разноски се разпределят според броя на обитателите, които ги ползват не по-малко от един месец, не са основателни. Това е така, тъй като посочената разпоредба се отнася за етажна собственост, в която съответният обект се ползва за жилищни нужди, а доколкото в разглеждания случай отделните обекти в етажната собственост са търговски и жалбоподателят е собственик именно на такива обекти, следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.6 ПУРНЕС/отм./, според която ползувателите поемат част от необходимите разноски, съответстващи на дела в общите части, принадлежащи към съответния обект, т.е. по определения с решението на общото с. на ЕС начин. От друга страна чл.9, ал.7 ПУРНЕС /отм./ дава възможност общото с. да реши по какъв начин да се разпределят разходите за използването и поддържането на асансьорните уредби, респ. да освободи от тях някои от обитателите на долните етажи. Ето защо въззивният съд правилно е приел, че със същото не е допуснато нарушение на закона и че искането за неговата отмяна се явява неоснователно. Направеното от касатора оплакване, че окръжният съд е допуснал процесуално нарушение като не е проверил правилността на мотивите на районния съд е също неоснователно, тъй като при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността въззивния съд, който извършва самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и прави собствени фактически и правни изводи. В случая не би могло да се приеме, че въззивният съд не е включил в съобразителната част на решението си своите изводи относно релевантните за спора факти, както и че с оглед на тях не е направил своите правни изводи достатъчно пълно, точно и ясно, поради което и направеното оплакване за допуснато нарушение на чл.189, ал.2 ГПК/отм./ е неоснователно.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 500 от 01.02.2008г. по в.гр.д. № 638/07г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: