О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София,04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5205/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 245 от 11.08.08г., постановено по в.гр.д. № 1117/06г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 732 от 04.02.04г. по гр.д. № 2033/02г. на Пернишкия районен съд и вместо него е признато за установено по отношение на Д. А. Д. от гр. П., че В. Г. В., Й. Г. В. , Д. Г. Х. , Г. З. М. , П. З. Г. , И. Х. Г. , В. Х. Й. , Р. Х. В. , И. И. Д. , Б. И. С. , Т. И. П. и Б. С. Г. от с. Р., П. област са собственици по наследство на УПИ * в кв.98 с площ от 740 кв.м. по плана на с. Р. и ответникът е осъден да предаде на ищците владението на имота. Прието е, че с решение № 1* от 01.06.93г. на ПК- с. Д. на ищците, в качеството им на наследници на Г. В. А. , поч.1965 г., е възстановено правото на собственост върху процесния имот, за което същите са се снабдили с констативен нот.акт № 60/94г. По силата на договор от 06.07.1970г., сключен между О народен съвет – с. Д. и наследодателя на ответника А, на последния е било отстъпено право на строеж върху държавен парцел **** въз основа на него с нот.акт № 56/98г. същият е признат за собственик на едноетажна жилищна сграда с площ от 30, 40 кв.м., находяща се в реституирания на ищците У в кв.98. Същата е изградена без одобрени строителни книжа, състои се от две помещения и никога не отговаряла на нормативните изисквания за жилище. Наследодателят на ищците е владял процесния имот от 1935г. до включването му в ТКЗС през 1958г. и е бил негов собственик по давност съгласно чл.34 ЗД/отм./ . До включването му в регулация през 1960г. имотът е имал земеделски характер. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в случая не е налице “строеж” по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, който да възпрепятства реституцията на процесния имот, и че ищците са негови собственици. Наред с това е прието, че ответникът го владее без основание и предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. А. Д. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – дали е допустимо изменение на основанието на иска по реда на чл.116 ГПК/отм./ пред въззивния съд, за характера на декларацията по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ, за тежестта на доказване и дали индивидуализацията на един имот може да се извърши със свидетелски показания, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Същият се позовава на ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.9, решение № 1* от 07.01.08г. по гр.д. № 1530/06г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 15.11.06г. по гр.д. № 831/05г. на ВКС, ІVб г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че първият поставен по-горе въпрос не е съществен, тъй като в случая пред въззивния съд не е правено и допускано изменение на иска и твърдяното противоречие с ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.9 не е налице. Ето защо не е и налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доколкото жалбоподателят не се позовава на друга задължителна практика, а сочи незадължителна такава, следва да се прецени дали не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, т.е. когато същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Това основание за допускане на касационно обжалване съществува, когото наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от касатора решение № 1* от 07.01.08г. по гр.д. № 1530/06г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че декларацията по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва в административното производство и при направено оспорване ищцата е следвало да установи, че праводателите й са били собственици на имота на съответното придобивно основание съобразно чл.154, ал.3, пр.2 ГПК/отм./. Това е така, тъй като в случая въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот не въз основа на декларацията по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ, а по давност, като се е позовал на събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелски показания. Във връзка с решение № 1* от 15.11.06г. по гр.д. № 831/05г. на ВКС, ІVб г.о. следва да се отбележи, че то е постановено по същото дело при предходното му разглеждане от ВКС, поради което същото не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Само за пълнота на изложението и във връзка с доводите на касатора следва да се посочи, че дадените в това решение указания за конкретизиране началния момент на давностното владение и за назначаване на техническа експертиза относно регулационния статут на имота и идентичността между притежавания от наследодателя на ищците и реституирания им имот са изпълнени (експертизата е назначена в с.з. на 20.03.07г., началният момент е посочен в с.з. на 01.07.08г.).
С оглед изложеното подадената от Д. А. Д. от гр. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 245 от 11.08.08г., постановено по в.гр.д. № 1117/06г. на Пернишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: