1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2343/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 116 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 1485/ 2012 г. на районен съд Горна О., потвърдено с решение № 39 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 900/ 2015 г. на Великотърновски окръжен съд, допуснатият до делба недвижим имот- апартамент в [населено място], е възложен на бившия съпруг Г. Т. Г. на основание чл. 349, ал.1 ГПК, със задължение да изплати уравнение за дела на Д. И. Х. в размер на 25630 лв., а по направените искания по сметките той е осъден да й заплати и сумата 2416 , 84 лв. обезщетение за ползването на апартамента. От друга страна Д. И. Х. е осъдена да заплати на Г. Т. Г. сумата 8659,95 лв., представляваща припадащата й се част от погасен от него кредит за придобиване на апартамента, като за разликата до предявения размер тази претенция е отхвърлена като неоснователна.
Въззивното решение е обжалвано от Г. Т. Г. в частта относно размера на уравнението, сумата за обезщетение за ползване на апартамента и присъдената част от погасения кредит. Относно уравнението касаторът поддържа, че то е следвало да се изчисли след приспадане на извършените от него подобрения в общия имот. Относно обезщетението за ползване на имота твърди, че не е пречил на бившата си съпруга да ползва жилището, поради което тя не може да има претенция по чл.31, ал.2 ЗС. Относно присъдената част от погасения кредит счита, че следва да му се присъди допълнително сумата 1669, 12 лв. В тези части касаторът намира решението за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени доводите му във въззивната жалба и като цяло въззивното решение е без мотиви.
Във връзка с тези оплаквания касаторът поставя правните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба и да изложи мотиви към решението си. Счита че по тези въпроси въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалването.
Ответницата оспорва касационната жалба като недопустима, както и поради липсата на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
1.В частта относно присъденото обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касае се за парична претенция по сметките с цена по-ниска от 5000 лв., въззивното решение по която не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
2.В частта относно присъденото уравнение при възлагането на имота няма основание за допускане на касационно обжалване. Твърдението, че решението в тази част противоречи на практиката на ВКС относно правомощията на въззивния съд не се подкрепя от данните по делото. За да определи размера на паричното уравнение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че това трябва да стане на базата на определената пазарна цена на имота от 51260 лв. и без приспадане стойността на направените от касатора подобрения, тъй като няма направено такова искане. По силата на чл. 272 ГПК когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, а такова съвпадение в случая е налице, въззивният съд има възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при което тези мотиви стават мотиви и на въззивния съд и не може да се твърди, че решението му е немотивирано. В този смисъл решението е съобразено с практиката по приложението на чл.272 ГПК- вж.напр.р № 360 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
3.В частта относно присъдената част от погасения от касатора кредит за закупуване на жилището също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Кредитът е бил в размер на 36500 лв. и тъй като е отпуснат за задоволяване нужди на семейството двамата съпрузи съгласно чл.25, ал.2 СК / отм./ отговарят солидарно за това задължение. П. се част на касатора е 18250 лв., а той е изплатил 26 910 лв., поради което платеното в повече му е присъдено от съда в размер на 8 660 лв. / 7148 + 1511.95 / Как е формирана тази разлика / като сбор от две други разлики, поради различния начин на погасяване на кредита/ е без практическо значение за спора. В тази част въззивният съд също препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като има пълно съвпадение на фактическите и правни изводи относно дължимостта на сумата. Няма доводи във въззивната жалба, които да не са обсъдени от съда, включително и чрез препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, поради което и в тази част не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
4. Когато по въпросите, по които е поискано касационно обжалване, има задължителна практика на ВКС, не може да се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
5. В случая не се дължи произнасяне и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не е аргументирано с доводи дали следваната от съда практика е неправилна или се нуждае от осъвременяване, така както са дадени разяснения в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Т. Г. против решение № 39 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 900/ 2015 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на Д. И. Х. сумата 2416,84 лв. обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, ведно със законната лихва, считано от 3.10.2014 г. до окончателното изплащане.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 900/ 2015 г. на Великотърновски окръжен съд в останалите обжалвани части.
Осъжда Г. Т. Г. да заплати на Д. И. Х. разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лв.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: